Правилна реакция в първите минути при сърдечен арест спасява живот

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• интервю с д-р Кямуран Местан

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 16 октомври се отбелязва Международния ден на рестарт на сърцето. Денят отмина, но темата е важна и заслужава да се говори по нея. Знаем ли как да реагираме ние, обикновените хора, когато станем свидетели на кризисна ситуация, в която сърцето на някой до нас е спряло и има нужда от помощ. Колко бързо трябва да се реагира? Страшно ли е да се извади езика на човек в безпомощно състояние? Как се прави сърдечен масаж и обдишване. Какво причинява спирането на сърцето? Има ли как да го предотвратим? 

Разпознаването на сърдечния арест е колкото лесно, толкова и трудно, казва кардиологът д-р Кямуран Местан. Обикновено това са хора, които внезапно са паднали и са загубили съзнание. В този случай изключително важни са първите няколко минути. Когато наблизо има обучени хора, трябва да се доближат до пострадалия и да проверят дали има дишане и пулс и да се обадят на тел. 112. Оттам също ще получат инструкции и указания какво да правят, докато пристигне медицинска помощ, обяснява лекарят.

Д-р Местан е категоричен, че е много важно как ще реагира човекът, който ще окаже първа помощ и веднага бърза да "развенчае" мита за гълтането и ваденето на език. "В българския фолклор продължават да се разказват легенди как са избили зъби с вилици, лъжици и други подръчни средства, дърпали са му езика. Това даже е опасно - да се къртят зъбите, защото може да попадне някое парченце от тях в дихателните пътища и да създаде допълнителни проблеми", казва д-р Местан и обяснява: "Първото нещо, което трябва да направим, да се доближим до него и да видим дали е безопасно и за нас. Например, ако е пострадал от удар от високо напрежение и има до пострадалия кабели, това застрашава и нашия живот. Най-добре е да доближим от дясната му страна. Да го поставим в легнало положение на твърда подложка, защото това помага и при сърдечния масаж. Добре е лявата си ръка да поставим на челото на пострадалия и да отведем главата му назад. Това се казва дефлексия или разгъване. След което с два пръста - показалец и среден, на дясната страна просто да повдигнем брадичката му нагоре. Това освобождава корена на езика и способства за дишането. Не е необходимо да се полагат никакви юнашки усилия за отваряне на уста, чупене на зъби и т.н."

Помощта за пострадалия не спира дотук. Следващото нещо е да се провери дали има ефективно дишане, т.е. дали прави две вдишвания да 10 секунди. Също и да се провери има ли пулс на ръката, на бедрената артерия или на шията. Ако не, се започва кардиопулмонарна ресусцитация. Тя включва индиректен сърдечен масаж и изкуствено дишане. Масажът се прави като се поставят двете ръце една върху друга върху долната трета нагръдна кост. "Започваме да натискаме с дълбочина на натиска около 5-6 см и скорост или честота около 100-120 пъти в минута. На тридесет натискания правим две вдишвания на въздух в устата на пострадалия. Главата трябва да е в дефлексия. Това правим, докато пристигне екип на Спешна помощ и дойде лекар", обясни д-р Кямуран Местан.

Той е категоричен, че тези мероприятия съхраняват живота на пациента, а понякога са достатъчни да се възстанови сърдечната дейност.

Още един момент в първоначалната медицинска помощ при сърдечен арест е от съществено значение и това е автоматичната дефибрилация, която се осъществява със специални апарати - дефибрилатори. Това са генератори на напрежение, които извършват електрически шок в сърцето. Направени са така, че имат записан в софтуера им глас с инструкции, които водят човека, който оказва помощ.

В световен мащаб е популярна инициативата да се разполагат портативни дефибрилатори на обществени места, за да бъдат достъпни в случай на нужда. Все още в България те не са масово разпространени. Д-р Местан казва, че законодателството в страната ни не е актуализирано и адаптирано с европейските директиви в тази насока и все още използването на дефибрилатори от немедицински лица се преследва от закона. В света обаче не е така. На летища, стадиони, метростанции, театри има поставени такива портативни апарати. Самият д-р Местан ги е виждал на много места, а последно и в Колумбия, в един от най-популярните туристически обекти в страната - Солната катедрала, разположена в стара солна мина на 150 метра дълбочина.

"В България има една фондация, наречена "Първите три минути". Тя се занимава с обучение. Целта е да обучи поне 10 процента от населението, като идеята е, ако пострада някой, на десет човека около него да има поне един, който да може да окаже помощ. Фондацията е сертифицирана и самата тя дава сертификати", обясни д-р Местан.

Той цитира и тревожни данни. В САЩ например, на едногодишна база данни, има около 350 хиляди души, преживели сърдечен арест. От тях около 7000 са деца под 18 години.

При по-възрастните - хората над 40 години, основна причина за спирането на сърцето е острият инфаркт на миокарда с различните му форми. Повечето от засегнатите са с придружаващи заболявания - артериална хипертония, захарен диабет, наднормено тегло. При по-младите - особено деца и спортисти - причина за сърдечния арест са кардиомиопатиите. Това са голяма група заболявания, свързани с някаква деструкция, аномалия, състояние, което нарушава сърдечния мускул.