Млад фермер: Българското животновъдство умира, държавата нехае

„Цялото животновъдство  е пълен батак, нито млади хора искат да се занимават, умрат ли възрастните, всичко отива в кланиците, изколва се и се изхвърля, защото няма никакъв стимул от тази държава, няма интерес, ти тръгнеш да работиш, те те спират“. Тази не особено приятна констатация за бранша е на Миро Радомиров, от Кирковското село Завоя. Той е на 31 години, завърнал се е от чужбина, за да развива животновъдството в родината. Заедно с цялото си семейство отглежда единственото в областта сертифицирано стадо биволи, автохонна порода българска Мурра, но се сблъсква с пълната незаинтересованост на държавата. Разказва какво е видял в чужбина, в Испания. Станал е свидетел как само за дни всички контролни държавни органи са се изредили при производител, за да му помогнат да се справи с нужната документация, да съобрази производството си с изискванията и да пусне в продажба продукцията си от сирене. В България всичко се случва много трудно, без никаква помощ от държавата. Това е изводът и недоволството на младия фермер.

Семейство Радомирови отглежда 70 животни от уникалната порода биволи българска Мурра, родна селекция, 240 овце, 30 крави, 20 кози. „Лятото нощуват в електропастира, който е заграден в около 100 дка. Пасем ги с GPS-и, които имат животните на тях, наблюдаваме ги по телефона“, разказва бащата, Александър Радомиров. Трябва да се справят както с набезите на вълците и суровата природа, така и с безхаберието на държавата. 

Питам къде е надеждата и дали изобщо я има? „Има, продавам половината стадо, взимам другата половина и – извън България, извън ЕС най-добре. Със стадото. Изкарваш ги, купуваш си имот и си човекът ти. Отиваш и гледаш рахат, както другите хора гледат животни. Това е единствената алтернатива, ако искаш да гледаш животни. Но не и в България“ е абсолютно неочакваният за мен отговор на сина, Миро. Благодари на проф. Цонка Пеева за безрезервната помощ. „Пазари – никакви. Навсякъде ти е затворена вратата. То освен спънки, друго няма. Нашето животновъдство в България умира, няма да го има“, обезверен е младият мъж. „Първо, цените на фуражите ги вдигнаха страшно много. Изкупните цени на млякото са ниски. Реализацията на мляко я няма. Дори и да ти го изкупуват, те ти го купуват на някакви минимални стотинки. Цената на биволското мляко е лев, лев и двадесет с ДДС. В момента купуваме фураж на 75 стотинки. Това не е комбиниран фураж, не е това, което трябва да се храни животното. Комбинираният фураж е 90 стотинки – лев. Една биволица днеска трябва да изяде от 4 до 6, има някои и 8 кг фураж. Това е само фуража. Моят труд, ток, вода, другото – къде отива? И колко трябва да ми е един литър мляко? Ами, ако имам и работна ръка?“, пита риторично животновъдът. Миро е категоричен, че ако не са кредитите, които семейството изплаща, взети, за да инвестира в бизнеса си, не би стоял в България. И не крие емоциите си: „Оставям десет или петнадесет, колкото да запазим „българска мура“, ама няма, по най-бързия начин, докато ме видят – съм изчезнал“. Той разказва, че в бранша липсва и надеждна работна ръка. Много пъти наемали работници, но все се оказвало, че или не им понася тежката работа, или изпълняват недобросъвестно ангажиментите си и ги освобождават. Така са стигнали до извода, че трябва да се справят сами. Цялото семейство е заето в бизнеса - грижа за животните и преработка на млякото.

Биволите са от защитена от изчезване порода, уникална, българска селекция. „Това е единствената порода в света, с която в цял свят българите са известни. Венецуела, Индия, Бразилия имаме износ, сме я създали ние. И най-смешното и комичното е, че ние създаваме българска Мурра, а в момента не можем да си вкараме бици Мурра да си опресним кръвта, защото Индия не е в Европейския съюз. Това е причината на държавата. Имаме уникално създадена порода, която да я надградим и не можем“, усмихва се тъжно младият мъж.

Цялото интервю можете да чуете в прикачените звукови файлове.