Археологът Ивайло Кънев: Няма хора за разкопки, битката е жестока за всеки работник

Един от най-старите записи с кирилски текст, открит у нас, този, при крепостта в местността Балък дере до ивайловграското село Хухла, предстои „да излезе с целия си блясък“ в последния том, посветен на 50 години от създаването на Националния исторически музей. Това съобщи откривателят на артефакта и ръководител на екипа археолози, който проучва крепостта Ивайло Кънев.

Надписът е изписан върху оловна пластина, датирана към времето на цар Симеон Велики, апотропеен е, т.е. бил е предназначен да предпазва собственика си. Разликата с десетките други подобни, повечето от които открити в Североизточна България е, че в този има изписана молба. Известни са даже и имената на молителите, които се обръщат към Св. Димитър да се застъпи за тях пред Господ. Текстът е канонично издържан, което е друга новост и характеристика на надписа. Изданието ще бъде достъпно и онлайн така че желаещите ще могат да се запознаят с детайли, съобщи Кънев.

„За 23-та година, сбъдна се това, което аз, като археолог, го мечтаех 20 години разкопки на крепостта в местността Балък дере. И общината целево засили средства и безапелационно спечелихме проект към Министерството на културата. Най-вероятно се дължи на това откритие и засиления интерес на колегията към присъствието на българските войски толкова рано през Х-тия век около Одрин. Така че получихме финансиране“, поясни археологът.

През юни са извършени подготвителните работи, а същинските разкопки предстои да започнат през октомври.

„Получихме потвърждението за превода на средства от Министерство на културата и месец октомври вече продължаваме по тази улица, по която работим, за да видим какво ново ще ни предложи като изненада крепостта“, каза ръководителят на екипа. Проучванията ще продължат и след работата на терен, вече в кабинетни условия, поне до месец декември, допусна той.

За крепостта край Хухла до момента не е открита информация в историческите извори. „Ние в момента пишем историята на тази крепост, посредством разкопките. Но базирайки се на това, което до този момент сме получили, както казах, ние още 2010 година попаднахме на улица, която свързва двата входа на крепостта и ние започнахме да се движим по улицата, да видим тя докъде ще ни заведе и какво има на нея. Оказа се, че към тази улица има много сгради с входове. Като стратиграфия вече всичко е ясно“, разказа Кънев.

През римско време крепостта е била много голям култов център. Разцветът е през V и VI век. След това има прекъсване до Х век. Животът се възвръща до управлението на Иван Асен II. Следва Четвъртия кръстоносен поход, превземане на Константинопол. Променя се географията на тази част на континента и на практика тази крепост полека-полека губи своето голямо значение, което е имала с промяната на административните центрове. Не е жертва на османското завладяване, припомни ръководителят на проучвателния екип.

Тази година разкопките се забавят, заради късното гласуване на бюджета и изясняване на параметрите. Има вероятност наесен в работата да се включат студенти от Шуменския университет. Като много сериозен проблем обаче се очертава липсата на хора, които да бъдат ангажирани в разкопките. „Става все по-трудно и все по-трудно, и все по-трудно, и все по-трудно... Не знам какво става, но това е  голям проблем, който ще се задълбочава. Особено вие там в Кърджали знаете, граничен район, хората от Ивайловград сутринта лятото си отиват в Гърция, работят си за едни пари, прибират си се вечерта вкъщи. Аз не мога да достигна техните суми като надници и наистина битката е жестока за всеки работник“, сподели тревогата си Кънев.

Повече подробности можете да чуете в прикачения звуков файл.