Георги Кулов: Вярвам, че делото на Иван Балкански ще бъде продължено

"Той полага изключителни усилия за теренните проучвания в Източните Родопи, това е неговата сила. Открива стотици археологически паметници. Създава брошури с документална стойност, които са актуални, непреходни и много ценни и днес. Разкрил е около 40 тракийски и средновековни крепости, документирал е над 100 некропола. Има последователност в работата му - той утвърждава българската култура, българската история по тези земи, Източните Родопи", каза в ефира на Радио Кърджали Георги Кулов. 

Иван Цеков Балкански е роден на 21 февруари 1931 г. в София в семейството на военнослужещ. Завършва гимназия в Ботевград, където родителите му се преместват да работят. Под влияние на баща си се насочва към военната кариера – завършва последователно Военно артилерийско училище в Шумен и Военно-политическо училище във Велико Търново. Като офицер служи до 1955 г. От 1956 до 1959 г. е началник на отдел „Просвета и култура” при Градски народен съвет във Велико Търново. През 1960 г. Иван Балкански постъпва на работа като уредник в градския музей на Белоградчик. Завършва задочно Историческия факултет на СУ „Климент Охридски”. 

Пристига в Кърджали през 1967 г. и постъпва като уредник в отдел „Археология” при Окръжния исторически музей. Работи всеотдайно за уреждането на откритата през 1969 г. първа експозиция, за което през 1970 г. е награден с орден „Кирил и Методий” – III степен.

Разностранните му научни търсения, породени от археологическите богатства на Източните Родопи, постепенно се насочват към основно проучване на епохата на българското средновековие. Заедно с археолога проф. Стамен Михайлов започват археологически разкопки на средновековната крепост „Устра” през 1971 г. Паралелно работят на средновековните крепости при селата Вишеград, Гугутка, Широко поле, Воденичарско.

Силата на Балкански е в теренните проучвания, смята Георги Кулов. Още повече, че изследователят се ползва със симпатиите на местните хора, които му предоставят не само сведения, но и много находки от обектите, които той документира.

Ранният период от изследователската дейност на Иван Балкански е свързан и с проучването на средновековното градище при с. Пчеларово (1967-1968 г.), с разкопките на средновековния некропол при с. Широко поле и на манастирския комплекс в местността „Папазлъка” при с. Фотиново. Натрупал необходимия опит, сам провежда археологически разкопки при с. Татул (1975-1978 г.), средновековните крепости „Перперикон” (1978-1982 г.) и край с. Башево и др.

Според Георги Кулов сред големите открития на Иван Балкански е проучването на местността "Папазлъка" край Фотиново. "Голям комплекс по подобие на този на "Св. Йоан Предтеча" във "Веселчане", изключително богат на археологически старини и находки. Там Балкански прави разкопки, търсейки гроба на Патриарх Евтимий, предполагайки, че там е положен след падането на Търново", обясни Георги Кулов. Другият сериозен успех на археолога е проучването на християнския некропол край Татул, който се оказва смесен, в него има гробове, които са свързани с алевитската общност в района.

Наред с редовните археологически разкопки Иван Балкански се заема с твърде трудната задача да документира и популяризира огромното археологическо богатство на окръга. Благодарение на изключителното си трудолюбие и работоспособност успява да обходи и документира 40 средновековни крепости, някои от които за пръв път стават известни на археологическата ни наука.

Иван Балкански се насочва и към издирването, документирането и проучването на некрополи от българското средновековие и ранните векове на османско иго. През 1977 г. издава брошура „Средновековните некрополи в Кърджалийски окръг”.

Подробни данни за българските крепости, некрополи, църкви той публикува в богато илюстрирани брошури за Кърджали, Крумовград, Ардино. В тях освен за средновековни се дават подробни данни и за много антични обекти – крепости, светилища, некрополи. Макар че античността остава в периферията на научните му интереси, Иван Балкански участва в разкопките на надгробните могили при с. Островица и кърджалийския квартал "Гледка". Проучва могилен некропол в местността „Ятаклъка” при Пчеларово.

В работата си той се опира на събраното от други две големи имена в Източните Родопи - Мара Михайлова и Никола Иванов, които полагат основите на краеведските проучвания в района.

"Оставил е перфектна документация на проучванията си. Не само е откривал средновековни крепости, той ги е заснемал архитектурно и ги е съхранявал така за поколенията", категоричен е Георги Кулов.

Горял е и в идеята да създаде музейна мрежа в областта - негова заслуга са музейните сбирки в Крумовград, в Пчеларово.

"Все още сме в дълг на Иван Балкански. Въпреки че в Кърджали има улица на негово име, от младите поколения археолози той е забравен", смята Георги Кулов. Но вярва, че делото му ще бъде продължено, още повече, че в момента Кърджали има доста добри постижения в археологията, благодарение на Николай Овчаров и Даниела Коджаманова, сегашният директор на Регионалния исторически музей.

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.