Проучване разглежда готовността приемни семейства да отглеждат деца-бежанци

"Ние основно работим в Стара Загора - района, и в Харманли, Хасково. И много хора ни свързват основно с бежанци, но всъщност не. Повечето хора, с които работим, са българи - хора от някакво затруднение, хора, които минават през криза, работим с родители, които са в конфликт или имат трудности с децата си и не само кризисни неща, но примерно в момента стартира група за кандидат-осиновители. Работим с Приемна грижа. Общо взето се опитваме да бъдем полезни в различни места и области. Но темата за бежанците ни е много важна", допълни Ивайло Ябълкаров.

Той уточни, че целта им е да бъдет полезни и да помагат не само на самите бежанци, но и на хората и на институциите, които работят с тях.

"Разбира се, в основата е и това да помагаме на тези хора, които идват - повечето от тях от едни доста опасни места, преживели са преминаване през различни територии, подложени са на различни опасности и са оцелели - една част от тях. За съжаление, все повече се сблъскваме със случаи на хора, които са изгубили живота си около границата или след границата и такива, чиито роднините им търсят телата им, тоест има от всичко, а ние се опитваме да помагаме с медицински консултации, с консултации с адвокат, работа с психолог и терапевт групови занятия, със спортни занятия - имаме колега, който е сириец, но с българско гражданство, който работи в лагера с младежи и мъже", обясни Ивайлов Ябълкаров. 

Според него в обществото ни има предразсъдъци и фалшиви новини, свързани с бежанците. Реалността, с която се сблъскват, показва, че за миналата година има 3878 деца, които са влезли в страната ни сами. "Ние ги наричаме непридружени. Това са деца, които са влезли без присъствието на някой възрастен. Това са деца в риск, ние се опитваме да помогнем за интеграция. Но тяхната цел е да се съберат със своите близки и да отидат в по-западната част на Европа. Преди 2-3 години имаше доста силен интерес (към курсовете по български език, които фондацията организира, б.р.), защото много от хората оставаха по дълго. В момента основно влизат сирийци и афганистанци. Афганистанците най-често те веднага тръгват към Западна Европа. Сирийците изчакват да получат статут, но основно идеята им е да заминат също, така че не се задържат толкова много", разясни Ивайло Ябълкаров.

Услугите, които фондацията помага не само на бежанците, но и на всички нуждаещи се, са разделени в различни направления - за детето се предлага психологическа помощ, подготовка за осиновяване, специализирана подкрепа за деца в приемни семейства, работа по идентичност и подкрепа. За майки и деца, които минават през труден момент, се предлага подслон. Организацията има и Синя стая, в която щадящо се изслушват деца, които преминават през различни правни процедури.

В Кърджали представителите на Фондация "Мисия Криле" провеждат срещи с приемни родители и институция, свързана с приемната грижа. Поводът е проучване на УНИЦЕФ, което цели да провери готовността и нагласата на обществото, институциите и на деца-бежанци, да бъдат настанени в приемни семейства.

"Става  въпрос обаче за деца, които са без своите семейства, без възрастен. Това е втора такава среща с приемни семейства, направихме няколко срещи и със самите деца, които евентуално биха били настанени и така искаме да разберем нагласата на хората. Примерно децата биха ли дошли в приемни семейства. Приемните семейства, биха ли се погрижили за такива деца, ако имат притеснения - кои са най-големите притеснения? Кои са предизвикателствата пред това да се грижиш за едно дете примерно на 12 години, което е от Сирия и е тук без никой възрастен", разказа Ивайло Ябълкаров.

"Децата ни изненадаха и са съгласни. Те са преживели много трудности. Тези  деца по-различни са от тези, с които сме работили до момента. Различието им е това, че са се научили да бъдат по-възрастни и се справят с неща, с които ние не подозираме, че могат... Децата искат да бъдат в семейна среда. Децата осъзнават, че семейната среда, каквато приемната  грижа би могла да им даде, е по-доброто място, отколкото да бъдат в лагера и да няма възрастен, който да е да е около тях... Радваме се, че в Кърджали намерихме отворени семейства, отворени институции", коментира Силвия Теофарова.

Към момента на територията на област Кърджали има три деца-мигранти, които са настанени в центрове за настаняване от семеен тип, където екипите са впечатлени от начина, по който малките бежанци се вписват и интегрират, обясниха Силвия и Ивайло. Двамата коментираха, че настаняването в приемно семейство не касае само тези деца, но и такива, които са в лагера в Харманли например. Идеята все още не е започнала да се реализира, но според Силвия и Ивайло е въпрос на време, още повече, че има отворени хора - приемни родители, които са готови и на които единственото притеснение е езикът за комуникация с детето.

"Всички институции, с които сме говорили до този момент, казват, че няма никакъв проблем и сега да се случи това. Разбрахме от колегите и от приемните родители, че е имало възможност такова настаняване вече да се случи тук в Кърджали, но поради различни причини не е станало. Тоест и сега може да се случи. Нашата цел е да видим кои са притесненията, кои са пречките, за да може държавата да работи върху това. Предстои да се направи  кампания за приемна грижа за такива деца. Ние също така смятаме, че е добре да станат приемни родители хора, които са били бежанци, но са останали в България. Които имат опит,  познават езика, знаят културата им биха и доста полезни", коментира Ивайло Ябълкаров.