3
Черният лешояд е световно застрашен вид. Единствената естествено съществуваща колония се намира в националния парк "Дадя-Лефкими-Суфли" в гръцката част на Родопите. Проблемите и предизвикателствата пред гръцките природозащитни организации обаче са големи след опустошителните пожари през 2022-ра и 2023-та, които унищожават почти напълно гнездовата колония на вида там.
В България преди осем години природозащитни организации започнаха възстановяване на вида в района на Стара планина с птици от Испания, припомни в ефира на Радио Кърджали Добромир Добрев от Българското дружество за защита на птиците. "И естественото продължение на тези процеси е, разселването в Източните Родопи, като последното убежище реално на вида в страната в средата на 90-те години и запазило и до ден днешен всъщност непрекъснатата си връзка с естествената популация на вида в Гърция - в гръцката част на планината. Това следваше да получи своя шанс, за да може тези птици отново да гнездят и на наша територия", уточни Добромир Добрев.
"Смятаме, че условията за това са благоприятни. Развитието на другите два вида лешояди в района показват, че хранителните местообитания са много подходящи, предоставят необходимите условия по отношение на гнездовия субстрат... Последният сезон при нас - 2024-та, показа, че птиците, които внасяме, могат да вземат гнезда в нашата част на планината", каза Добрев.
"Генерално погледнато този вид гнезди основно по дървета и това са най-вече черен и жълт бор, също така и дървовидна хвойна, но това не е така в целия ареал на вида, който се среща от Португалия до Монголия. Но в нашите географски ширини гнездят основно по борове и по иглолистни насаждения в българската част на планината, обясни още експертът.
От 2021 година БДЗП и Фондация "По-диви Родопи" започнаха работа по възвръщането на вида в българската част на планината. През 2022 г. и 2023 г. от Испания бяха доставени на два пъти птици, които след адаптация бяха освободени в природата. В края на месец август, също от Испания пристигнаха още шест черни лешояда.
Добромир Добрев уточни, че в началото е по-трудно, защото птиците имат нужда да бъдат адаптирани. След период на адаптация във волиера се освобождават в природата, "но им е необходим период от шест-седем месеца, за да привикнат към новите условия. Социализират с другите видове лешояди наоколо и в крайна сметка нашите данни показват, че успешно вземат и гнездови местообитания, каквито предоставяме ние в Източните Родопи. В България за пример ще дам да речем последния сезон, в който се оформиха две двойки и загнездиха в изкуствени гнезда, които ние бяхме предоставили предварително".
"До момента сме освободили 27 птици на свобода. Към момента от тях са 16. Имаме още осем, които са в адаптационната волиера и предстои тяхното освобождаване. А след пет години се надяваме в Източни Родопи да бъдат освободени поне още между 45 и 60 птици. Това много зависи от програмите за отглеждане, от техния потенциал и възможност да произвеждат птици за нашите програми", каза Добромир Добрев.
Той е категоричен, че подобни програми за възстановяване на вид са дългогодишни и работата по тях продължава поне десетилетие, според международно приетите норми.
Освен за връщането на черните лешояди, в следващите години организациите ще работят интензивно и за намаляването на смъртността на птиците. В Гърция "бич" за вида са ветрогенераторите, а навсякъде по света - далекопроводите и отровите. В тази насока ще бъдат насочени срещите, обучителни семинари, съвместни акции и проверки с министерства и държавни институции, работата с местните общности и животновъди, ловни дружинки, местна власт
повече може да чуете в прикачения файл
Управителката на Фондация „ПУЛС“ Мюжгян Адем представя основните акценти около фотоизложбата „Да спрем мълчанието“ – силен визуален разказ, посветен на жените, преживели насилие. В изложбата са включени carefully подбрани истории, а проектът поставя акцент върху посланията, които достигат до различни общности, както и върху участието на оцелели жени..
Д-р Виолета Йорданова – молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, представя подробна информация за варицелата – заболяване, което често се смята за леко и неизбежно, но всъщност съдържа редица особености и потенциални рискове. В изложението си д-р Йорданова обяснява какво представлява вирусът Varicella zoster , по какъв начин..
Читалището в хасковското село Орлово се готви да отбележи 400-ото си неделно хоро – традиция, която се провежда всяка седмица вече повече от седем години. Всяка неделя, независимо от жегата или студа, оркестърът се събира пред читалището, за да свири и пее, събирайки не само съселяните, но и гости от съседни села и градове. „Готови сме с подготовката..
Данните на РЗОК Кърджали за броя деца, получили безплатни антибиотици и противовирусни препарати, показват, че мярката достига до част от семействата, но реалният ефект върху здравето е ограничен, заяви пред Радио Кърджали д-р Невин Садъкова, общопрактикуващ лекар в Момчилград. „А и още в други региони е малко, защото цялата област има доста деца..
Портретът на Мариана от Дечко Узунов, създаден през 1956 година, гостува в постоянната експозиция на Художествена галерия „Станка Димитрова“ в Кърджали. Творбата, която дълго време е била почти неизвестна на публиката и изследователите, започва да разкрива историята си благодарение на надпис, открит на гърба ѝ по време на подготовката за..
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478