Атанас Митрев за едно лято между Кърджали, Бостън и Мумбай

"Заминах за Бостън заедно с едно момиче от Пловдив - Димана Праматарова. Ние двамата бяхме избрани от България да ходим на тази школа. Моят проект беше в областта на астрофизиката, нейният в областта на математиката. Самата структура на школата беше, че една седмица имахме лекции, които се проведоха в MIT и след това пет седмици работа по проект, който бива определян от менторите, които са ви назначени от института или от Харвард. Моят ментор беше от Института по астрофизика на Харвард", разказа Атанас Митрев в ефира на Радио Кърджали. Той определи работата в школата като много динамична - лекциите като изключително интересни, а проектът напрегнат и изискващ много работа. "И все пак в MIT беше много, много, много... Заслужаваше си", категоричен е Наско.

Работният процес е бил на английски и в този смисъл е доволен, че е упражнил езика и е срещнал много нови хора от цял свят. Убеден е, че като знания и академично ниво е получил най-доброто в света. "Беше много обогатяващо, изключително приятно за мен, защото просто е яко. То просто е приятно да съм там и да общувам с такива хора. Професорите си знаят работата много добре и обясняват много добре и аз имам възможността да ги "човъркам". За мен вяма по-хубаво нещо", искрен е Наско.

Трудности е срещнал с работата с компютър и по-скоро с анализа и интерпретацията на данни. "Докато в България всичко, каквото съм правил, е било с мои лични данни, които аз съм събирал и анализирал, там трябваше да ползвам техни данни, техни софтуери. Това беше малко неудобно за мен и трябваше 50% и повече от 50%  да се адаптирам към метода на работа", обясни той.

Малко след като се връща в България след шестседмичния престой в САЩ, Атанас Митрев потегля за Индия като част от националния ученически отбор по астрофизика за Международната олимпиада, която се провежда в Мумбай. Съжалява, че не успява да спечели медал, но има своето обяснение за представянето си:

"Малко ми дойде в повече май тази олимпиада, а самата тя беше много готина... но като състезание ми дойде доста натоварване след Америка. Защото там беше доста доста стриктно, допустимо уморително и непрекъснато в рамките на месец и половина. И после имах три дни за подготовка. И после на олимпиада, което май доста недостатъчно. По принцип за такива олимпиади хората се подготвят поне месец преди това, докато аз този месец и половина го прекарат в САЩ."

Казва, че Индия и САЩ са в силен контраст, но престоят и в двете страни го е обогатил много. Като усещане и емоция от Индия ще запомни хората, които "май се кефят по някакъв начин на живота... Имат много богове, в които вярват и според тях тези богове се грижат главно за душевното им състояние, тоест те не им се молят за пари и власт, а се молят да бъдат щастливи, да имат какво да ядат... Може би тази философия на хората там да водят щастлив живот, дори с минимални усилия".

цялото интервю може да чуете в прикачения файл