Алексей Настев: Българското хоро създава енергия, която въздейства на хората

Българските народни танци грабват с това, че всички хора са хванати за ръце и така се създава някакво биополе, което въздейства и на околните. Може би затова се харесват толкова много. Това коментира за Радио Кърджали ръководителят на Танцов състав "Пъстро хоро" към Народно читалище "Обединение 1913" в Кърджали. 

Преди дни колективът се завърна с две първи места от престижен фестивален конкурс на музикалните танцови и певчески изкуства "Фолклорни нюанси" във Верона, Италия. Отличията са извоювани в конкуренция със състави от Армения, Канада, Италия, България и други страни. Изпълненията са оценявани от авторитено жури - доц. д-р Димитър Христов, диригент на оркестъра за народна музика на БНР и преподавател в НМА "Панчо Владигеров" в София, д-р Данислав Кехайов - фолклорист и народен певец, проф. д-р Антон Андонов - хореограф и зам.-ректор на АМТИИ в Пловдив.

Танцьорите на "Пъстро хоро" заслужиха отличието в категория "Обработен танц" за изпълненията си на "Тракийски танц" и "Северняшка закачка". "И с такъв плам и ентусиазъм ги представиха, че просто грейнаха на сцената. Между другото, ние участвахме и в автентичните танци, с една "Родопска китка" и там пък ги сразихме с костюмите. Като се подредиха тези момичета, красиви, с еднакви престилки, нагласени. Момчетата отпред - мъжествено с калпаци, и наистина представяха нещо интересно. Даже после в кулисите, когато се решихме да си направим снимка, наредихме се и минаваше един от ръководителите на Пещера и като ни видя и като запя една родопска песен, стана нещо страхотно", спомня си Алексей Настев.

Още едно първо място печелят кърджалийци - за представяне на автентична народна носия, изработена през 1911 г. "Тази носия е голяма наша гордост, защото дълго време търсихме какво точно да представим. Имаше най-различни варианти, но едно от изискванията беше да се знае горе-долу от кога е произведена тази носия, ако има възможност да се знае и кой я е направил. И за наша голяма радост, ни помогнаха много от музея в Пчеларово", разказа още Алексей Настев. 

Любопитен момент е, че "облякохме една пчеларовска снаха да покаже, да демонстрира носията. Този, който я представяше, каза, че ако това момиче се е било родило преди 100 години, вероятно ще е обличало тази носия, за да се омъжи", каза Настев.

Той уточни, че носията е булчинска и е комплектована с всички задължителни за ритуала елементи. Облича се един-единствен път - по време на сватбата, след което се прибира и се пази. 

Според Алексей Настев успехите са състава се дължат на професионализма, с който са се подготвили за фестивала, въпреки че сред танцьорите няма професионалисти, всички са самодейци.

Той изрази и благодарност към общината в Кърджали, която е помогнала, като е обезпечила финансово пътуването на групата от Кърджали