Приказна разходка с Асен Аврамов из Страната на чудесата

БНР Новини
Снимка: Булфото

Гост на Звездния експрес е композиторът Асен Аврамов, носител на пет награди „Аскеер“, една „Икар“, две „Prix Europe“ и една Голяма награда на „Prix Marulic“. На 12 юни Асен Аврамов за втори път бе отличен с наградата за авторска театрална музика на фондация „Маестро Димитър Вълчев“ за музиката към спектакъла „Алиса в страната на чудесата“ – постановка на Младежкия театър „Николай Бинев“ с режисьор Анастасия Събева и сценография и костюми на Свила Величкова. Уникалната награда „Димитър Вълчев“ е учредена през 1998 – три години след смъртта на незабравимия български творец с цел да бъдат насърчавани неговите колеги – българските композитори да пишат оригинална музика към сценични произведения без ограничения в жанровете.
Наградата отразява творчеството на Димитър Вълчев – изключително успешен театрален композитор, с огромен брой партитури към драматични спектакли, но с още по-неоценим принос в областта на българските популярни музикално-сценични жанрове: оперета и мюзикъл. Партитурата на Асен Аврамов за „Алиса“ също може да бъде определена като детски мюзикъл, защото представлението отговаря на всички изисквания на жанра. Либретото е на режисьорката Анастасия Събева, стиховете са на Илиана Гекова и Севар Иванов. А актьорските постижения са изумителни.
За последните 25 години Асен Аврамов е създал музика за около 200 театрални постановки и 15 филма. Само от есента на 2014 г. до днес той има 22 премиери, като личното ми впечатление е, че най-много се шумя около „Кавказкия тебеширен кръг“ на Брехт – постановка на Маргарита Младенова в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна. В случая с „Алиса“, изключително предизвикателство за композитора е да работи за детски спектакъл, в който за особеното, приказно, фантастично настроение и послание най-много се разчита на музиката. Да събудиш въображението на децата – казва Асен Аврамов, не само за театъра, а въобще за изкуството, е страшно важно за бъдещето. Тъй като това не само са бъдещите зрители, но са и бъдещите хора, които ще възпитат някаква чувствителност, а тя се възпитава от това. Идеята на екипа беше да направим, разбира се, детско представление, много вълшебно, магическо. Защото самата тема за Алиса предполага магически свят. Той така се и казва – Wonderland, някакъв свят на чудесата. Но по принцип две неща ни караха да мислим за това, спектакълът да бъде и за възрастни. Едното, разбира се, произхожда от текста на Луис Карол. Тъй като самият текст не е за малки деца. Той е много труден, сюрреалистичен, много парадокси има в него. Освен това някои от образите са доста зловещи. Този специфичен, ироничен стил, тази особена поетика, според мен много затрудняват децата, за да разбират същината на случващите се неща – отделно от сюжета. Това беше едното основание да направим спектакъла с възможно най-широк спектър на въздействие – и за възрастни, и за деца. Второто, което е много важно: винаги съм смятал, че когато родители, баби или дядовци доведат децата си на театър, не е добре да скучаят. По принцип проблемът в театрите, по-специално за детските представления, е нуждата от много по-широко, да го наречем „събитийно прокламиране“. Не просто афиш и някакви реклами. Около театралните постановки, свързани с деца трябва да се оформят определени типове събития. Хубавото беше, че за „Алиса“ например, успяха да организират една изложба непосредствено преди премиерата. Това бяха детски рисунки, свързани с темата за Алиса. И Ясен Гюзелев, който има направо гениални илюстрации за „Алиса в страната на чудесата“, беше гост и раздаваше наградите, оценяваше работата на децата. Това трябва да се прави непрекъснато, защото ако за възрастния човек е възможно определено програмиране на посещенията му в театъра, то при децата този интерес, това любопитство е много кратко, тоест – в момента, сега, много спонтанно. Затова трябва да се поддържа присъствието на детска публика в театъра. Много е важно децата да получават същински произведения на изкуството. Същински, не имитационни. Не стари артисти да си преправят гласовете на детски или да ръмжат като мечки. Защото тази бутафорна игривост е много далеч от същинското изкуство. Аз знам, че за деца трябва да се прави същинско изкуство.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Илюстрация към I действие на „Макбет“ от Джузепе Верди от 1865 г.

"Maкбет", опера в 4 действия от Джузепе Верди

Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..

публикувано на 07.11.25 в 10:19

Иван Сусанин (Живот за царя) - опера в 4 действия с пролог и епилог от Михаил Глинка

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г.  Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..

публикувано на 10.10.25 в 09:45

"Цигански барон", оперета в три действия от Йохан Щраус-син

Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..

публикувано на 04.10.25 в 07:50

"Геновева", опера в 4 действия от Роберт Шуман

Музика: Роберт Шуман Лобрето:  Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера:  25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: •  Зигфрид, граф на Брабант – баритон •  Геновева, негова съпруга – сопран •  Голо, приближен на графа – тенор •  Маргарита, придворна – мецосопран •  Хидулфус, епископ на Триер – бас •..

публикувано на 06.06.25 в 13:05

"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия

Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран •  Роберто..

публикувано на 04.04.25 в 11:45

"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия

Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..

публикувано на 27.02.25 в 15:36
Сцена от VI действие на операта „Ернани” от Верди

"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди

Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция.  Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор)   • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..

публикувано на 21.02.25 в 12:18