Асен Аврамов: Моят мироглед е музикоглед

БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова
Преди около месец представих композитора Асен Аврамов с музиката към спектакъла „Алиса в страната на чудесата“, постановка на Младежкия театър „Николай Бинев“ с режисьор Анастасия Събева, за която той бе отличен с наградата за театрална музика на фондация „Маестро Димитър Вълчев“. Тогава обещах продължение на разговора в следващо издание на „Звездния експрес“, защото композиторът предостави на програма „Христо Ботев“ цял диск с авторска музика за пиеси, върху които е работил през последната година и половина. Ще прозвучат откъси от партитурите на Асен Аврамов към спектаклите: „Кавказкият тебеширен кръг“ на Маргарита Младенова в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна, „Бел ами“ на Бина Харалампиева в Малък градски театър „Зад канала“, „Лив Щайн“ на Крис Шарков в същия театър, „Медея, майка ми“ на Маргарита Младенова и Иван Добчев в Националния театър в Букурещ, „Сирано дьо Бержерак“ на Бина Харалампиева в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, „На ръба“ на Александър Морфов в Народния театър „Иван Вазов“ и от саундтрака към филма „Банат“ на италианския режисьор Адриано Валерио.
От разговора някои вероятно ще бъдат изненадани да разберат, че Асен Аврамов се счита за оперен композитор: Това не е мечта! Аз смятам, че съм оперен композитор, да. Технически съм. Повечето от нещата, които съм правил, са опери без пеене. Мога да цитирам постановката „Апокриф“ например, която представлява една, в крайна сметка, етническа опера, в която има много малко пеене, но тя цялата е подчинена на музикалните решения, на хармоничността на музикалната словесност. Всички текстове, които са изговорени, те са репетирани на този тон, на друг тон, с тази или онази интонация... От по-нови постановки, които са работени по този начин, това са „Медея, майка ми“ в „Сфумато“, „Сънят на Гогол“, „Зимна приказка“. Не е необходимо актьорът непременно да пее, за да се работи в оперната територия, когато слово и музика се комбинират и вървят в един пласт, изграждат драматургията и конструирането – това е оперна работа... Мисля, че е въпрос наистина на мироглед. Моят мироглед за музиката, той си е музикоглед: музикалното изкуство е изкуство, независимо от това, че то, намиращо се в територията на сценичните изкуства като театъра, естествено не може да заеме цялото пространство. Защото когато човек пише симфонична творба, или камерна, или каквато и да е, предназначена само за концертно изпълнение – естествено, че творбата трябва да запълни цялото пространство. Но когато човек пише музика за опера, или за мюзикъл, музиката естествено е в комбинация със словото, с драматургията и поради тази причина аз намирам, че в театъра работата на музиката е много близка до тази в операта. Просто актьорите не пеят, а говорят.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Илюстрация към I действие на „Макбет“ от Джузепе Верди от 1865 г.

"Maкбет", опера в 4 действия от Джузепе Верди

Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..

публикувано на 07.11.25 в 10:19

Иван Сусанин (Живот за царя) - опера в 4 действия с пролог и епилог от Михаил Глинка

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г.  Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..

публикувано на 10.10.25 в 09:45

"Цигански барон", оперета в три действия от Йохан Щраус-син

Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..

публикувано на 04.10.25 в 07:50

"Геновева", опера в 4 действия от Роберт Шуман

Музика: Роберт Шуман Лобрето:  Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера:  25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: •  Зигфрид, граф на Брабант – баритон •  Геновева, негова съпруга – сопран •  Голо, приближен на графа – тенор •  Маргарита, придворна – мецосопран •  Хидулфус, епископ на Триер – бас •..

публикувано на 06.06.25 в 13:05

"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия

Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран •  Роберто..

публикувано на 04.04.25 в 11:45

"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия

Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..

публикувано на 27.02.25 в 15:36
Сцена от VI действие на операта „Ернани” от Верди

"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди

Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция.  Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор)   • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..

публикувано на 21.02.25 в 12:18