Вечната българска класика... или Вечната класика, през чувствителността на българските композитори

В програмата ще звучат адаптации и аранжименти от Лазар Николов, Милчо Левиев, Красимир Кюркчийски, Георги Тутев, Александър Владигеров на творби от Бах, Хендел, Корели, ренесансови майстори, Панчо Владигеров.

Величествената "Шакона" от Бах Лазар Николов аранжира за голям оркестър през 1986 г. Това не е опит да се "допълва" Бах; достолепното разгръщане на оркестровите линии, без никакво темброво заиграване, изплитат грандиозен храм.

Милчо Левиев в двете си студентски творби – "Вариации на тема от Корели" и "Малка старинна музика" – подсказва стилистиката на бъдещия голям джазмен (Вариациите), прави реверанс и на учителя си Владигеров (намек за класично и романтично). Тук трябва да се изтъкне и голямото оркестрово майсторство на Васил Казанджиев, който е "пипнал" пестеливо, с усет за жанра младежките творби на приятеля си. С почит и любов към учителя е и другата творба на Милчо Левиев, която е включена в програмата: Адаптация за пиано и оркестър и вариации върху "Вардар".

Още една "старинна" творба: Ренесансова музика от Георги Тутев, посветена на съпругата му, Мара Чапанова, композирана върху музика от неизвестни ренесансови майстори.

Много забавно и красиво звучи творбата на Красимир Кюркчийски "Вариации и фуга върху тема от Хендел", изградени с блясък и остроумие.

И за финал – българска класика – виртуозните вариации за пиано "Дилмано дилберо", за които Александър Владигеров е получил първа награда на конкурс във Варшава през 1955 година.