Когато през 2005 г. Лазар Николов почина, виолончелистът Хаим Земах, български евреин, който от много години живее в САЩ и е сред многобройните почитатели и изпълнители на творчеството на големия български композитор, написа: Това е земетресение за българската, за европейската култура!
За българската култура Лазар Николов беше земетресение още с първите си опуси, с които очерта нови хоризонти пред българската музика – още от края на 40-те години на миналия век: Концертът за струнен оркестър, Първата симфония, Първият концерт за пиано и оркестър... Заедно с приятеля, съмишленика, изпълнителя Константин Илиев, Лазар Николов убедено застана срещу удобното и узаконено течение на т.н. социалистически реализъм. Това бяха нови хоризонти, неподозирани в ограничените рамки на официозната култура. Години по-късно по този път на, разкрепостеното тоново мислене ще тръгнат и полските композитори и светът ще припознае именно тях като предвестници на новото...
Лазар Николов – това беше перспективата пред съвременната българска музика. Трънлив беше пътят – още в началото заедно с Константин Илиев бяха назначените „формалисти“, врагове на народа, отклоняващи се от принципите на народностното. Групата на „формалистите“ по-късно се разрасна с по-младите – Васил Казанджиев и Иван Спасов. Никога не се изкуши от мисълта за някакъв, макар и дребен компромис по избрания път, въпреки че да него това означаваше непризнаване и бедност... И, когато в 1958 г., след едно от безкрайните постановления в СССР и, веднага, разбира се, и у нас, бяха признати „някои грешки“ и тонът значително беше смекчен по отношение на някои композитори, това т.н. разведряване никога не настъпи за вечните формалисти – Лазар Николов и Константин Илиев.
За това, обаче, около Лазар Николов в годините се създаде внушителен кръг от изпълнители, запалени точно по тая музика, която очерта перспективите пред съвременното изкуство изобщо – проф. Венцеслав Николов, Драгомир Йосифов, акад. Васил Казанджиев и много други.
В предаването ще припомним някои от тях, ще чуем и гласовете на Лазар Николов и на Константин Илиев, записани и съхранени в Златния фонд на Националното радио. Ще звучи музика, изпълнена под диригентството на Васил Казанджиев и Константин Илиев, на Венцеслав Николов, на струнен квартет „Чатокуа“, в който челист е Хаим Земах.
вторник, 29 август, 19.20 часа
Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..
Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г. Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..
Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..
Музика: Роберт Шуман Лобрето: Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера: 25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: • Зигфрид, граф на Брабант – баритон • Геновева, негова съпруга – сопран • Голо, приближен на графа – тенор • Маргарита, придворна – мецосопран • Хидулфус, епископ на Триер – бас •..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..