Енергетиката е сфера, която не се поддава напълно на рационална калкулация, защото търговията се върти между страни с различни политически режими, традиции, а монополът в нея никак не е рядкост. Затова и енергийният сектор се оказва толкова примамлив като занимание и употреба за политици и икономисти и като разменна монета за много политически договорки. Дали обаче в случая е така и получаваме ли и поредни доказателства с дните, които ни донесоха информация за случилото се в Украйна, променената геополитическа обстановка и всъщност вече съвсем с близко времево пространство новият сюжет за „Южен поток”.
Той беше спряган вече като тест за способността на страната ни да отстоява интересите си, но всъщност това е и едно усилие на страната ни – перспективно, за благосъстояние на нацията и в същото време коментирано като диалог на корпоративно равнище. Дали посещението на руския външен министър Сергей Лавров възкреси поредните страхове за договореност с неясни параметри. Казах поредното, но това е едно посещение, което не се е случвало достатъчно дълго време на такова ниво, поне от 17 г.
Затова Веселина Пeева ще попита събеседничката си проф. Нина Дюлгерова – преподавателка по международни отношения във Варненския свободен университет и в Югозападния университет всъщност какво послание ни даде руската високопоставен визита в променената геополитическа среда. Интервюто може да чуете в звуковия файл.
Има един голям проблем за България ако не се осъществи този газопровод, защото нас ще ни заобиколят с лекота – и Румъния, и Турция много ясно изразиха своето желание за това, а не трябва да забравяме, че Румъния също е член на Европейския съюз подобно на България, но явно румънските политици не са толкова заинтересования от това кой какво ще им каже и се грижат в защита на хала на националните интереси, но, да кажем, и за своите политически позиции.
В случаят проблемът е, че заобикаляйки за пореден път енергиен проект България, ние преди доста време бяхме заобиколени по отношение на „Син поток”, който сега тече през Турция, ако и сега се случи същото с България се поставя действително големият проблем България за какво съществува. Защото реално погледна „Южен поток” е стратегически, но този стратегически проект е нужен както на Румъния, той е взаимно нужен и на Европейския съюз, и на Русия.
Нека да не забравяме, че тук също върви много голяма политика и чрез Брюксел в момента с настоящите еврокомисари и председател на комисията този натиск, който върви към България по отношение на „Южен поток” има много силно и много ярко изразен американски характер. В случая смятам, че до 16 юли ще се прави всичко възможно, за да се спрат нещата.
В момента вървят много интензивни преговори и в случая става въпрос за субектите, които от българска страна участват, и от тях зависи да отстояват българските национални интереси, но принципът в България е, че тези, които ги поставят на високите позиции обикновено са с много висока степен и на зависимост, и на защита на личните интереси и затова ние с вас коментираме, а и с всички останали, нещо, което е предпоследно...
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...