Радичковата "Лазарица" е притча

"Лазарица е притча за приятелството, предателството и изкуплението.

"Лазарица" на Радичков е нещо, което те държи високо, не ти позволява да слезеш в дребнотемие и  безсмислие. Носи и усещане за собствената вина - особено  важно е това за политиците, за които да загубиш доверие не означава нищо, при Радичков да загубиш доверие, означава да загубиш всичко.

Точно "Лазарица"  остава  неосъществена мечта за изключителни  актьори и режисьори като Апостол Карамитев и Методи Андонов, но е поставяна от други големи театрали. С някои от тях - Юлия Огнянова , Иван Добчев и Маргарита Младенова е работил и режисьорът Крум Филипов. 

За ролята на Лазар, той е поканил актьора Кънчо Кънев, който определя като смесица от Клаус Кински и Григор Вачков. В ролята на Кучето е актьор от школата на Сфумато, който прилича на Аполон.  Но не атлетичната му фигура е причина да бъде оставен на сцената до голо.  Напротив. Нищо скандало, а плътно до Радичков.  Цялата история  в театралния прочит е с начало като една чалга, която стига до реквием. В  смисъла на притча за човешкия живот.

Стои Лазар  на  онова дърво-кичестата круша, под него вярното му куче, което той иска да убие, защото мисли, че има бяс, но вместо това улучва синджира му и  така освобождава кучето, което вече иска да си отмъсти...  сменят се сезони: пролет, лято, есен зима, както се сменят годините, Лазар стои на дървото...

Чуйте цялото интервю с Крум Филипов