Земеделските производители от Пазарджишка област изчисляват щетите

За проблемите пред селскостопанските производители ще говорим в следващите минути, тъй като и те пострадаха от обилните валежи. 

Най-потърпевши са те в Пазарджишка област, където в някои селища нивите останаха под вода заради високите подпочвени води и непочистените отводнителни канали. Проблеми има и в Пловдивска област, но за тях след малко ще говорим. А сега за щетите и за това как стопаните се справят с тях и за предложенията им, с които излизат пред Министерството на земеделието ще говорим сега с Иван Кабуров – той е голям производител от с. Мало Конаре и доскорошен председател на Сдружението на зеленчукопроизводителите в Пазарджишка област.

Г-н Кабуров, вие работите и вашите земи са в района на Мало Конаре – точно там, където всъщност имаше най-голям проблем с наводнението, което е в следствие на високите подподчени води, какво е безпокойството и какви са щетите за земеделските производители в Пазарджишка област?

Иван Кабуров: Щетите в Пазарджишка област са преовлажняването на почвите и излизането на подпочвените води на повърхността на почвата, което не дава възможност за подготовка на предсеитбените и засяването на пролетните култури на време. Голяма част от нашето производство е зеленчукопроизводство, което задължава добрата почвена обработка и навременното засяване на културите. Много ще закъснее тази година засяването на зеления фасул, ранните картофи, лук, ранното зеле, броколите. Голяма част от производителите в нашия регион са произвели разсадите и в момента, на които не са им залети оранжериите и да е погубен самия разсад нямат възможността да изнесат продукцията на полето. По мое наблюдение смятам, че ще продължи  не по-малко от още 20 дни това време ако не завали пак.

Р. П.: Това обаче как ще се отрази на подготовката за засяването на тези пролетни култури, в смисъл ще успеете ли тази година изобщо да ги засеете?

И. К.: Голяма част от разсадите, даже и разсад, който сме закупили от Гърция вече прераства и трябва да го унищожим и да започнем да произвеждаме разсад за средно ранната реколта. За ранните ще бъде може би късно. 

Р. П.: Изчислявате ли вече и щетите?

И. К.: Щетите са големи. Това са пропуснати ползи, които не могат да се изчислят заради пазара, който имаме в България и несигурността на цените, която е. Не са малко.

Р. П.: Въпросът е как ще компенсирате тези щети? Ще искате ли помощ от държавата или ще разчитате на по-високи цени?

И. К.: От 23 март започва кампания за подпомагане до 60 % за застраховане на площите от държавен фонд „Земеделие”, но ние няма да можем да се включим в тази кампания понеже не сме засели и няма какво да застраховаме. Аз мисля, че това е една много добра идея на министерството, което от тук нататък започва да пуска към земеделските производители. Аз смятам, че това трябва да бъде една задължение на земеделците, което пък след получаване на европейска помощ всеки един земеделец трябва да бъде задължен да застрахова цялата си продукция, което да дава сигурност на земеделците и да осигури някакво по-трайно бъдеще.