Гърците излизат на референдум днес, за да се произнесат дали одобряват или не условията на кредиторите за отпускането на спасителната за страната финансова помощ. Допитването се провежда на фона на затворени банки и недостиг на пари в брой, капиталов контрол, политическа несигурност и социално напрежение. Гръцкото правителство се обявява за вот "не" на исканията на кредиторите. Някои гръцки и европейски представители разглеждат днешното всенародно допитване като референдум за или против напускане на еврозоната. Според социолозите изходът от днешното допитване е непредвидим.
Положението в Гърция се променя с всеки изминал час. Това сподели в интервю за Радио Пловдив българката Мария Хаджи, която повече от 25 години живее в гръцкото селище Комотини.
Семейството на Мария има магазин за хляб и кафене, но в момента е потърпевшо от гръцката криза. Мария сподели, че в страната има голямо напрежение и заради кризата, и заради утрешния референдум, на който младите искали да гласуват с "не", а по-възрастните категорично с "да".
Искаме да останем в Европа, защото друг път за нас няма, коментира още българката, за която животът от години е свързан с Комотини. По думите й преди няколко дни е имало истерия сред гърците от презапасяване с хранителни продукти, но този стрес вече е преминал.
60-те евро, които всеки в южната ни съседка може да тегли на ден от банките обаче не стигали за нищо.
За да бъде законен референдумът, пред изборните урни трябва да се явят най-малко 40 на сто от избирателите, тоест четири милиона души. Резултатите от него са от ключово важно значение и за бъдещето и на правителството на радикалната левица СИРИЗА, което беше първото подобно в ЕС.
"Може да се пренебрегне правителството, но никой не може да пренебрегва народа" - заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас, след като гласува в атинско училище. Той каза, че това е празничен ден, в който гръцкият народ изпраща много мощен сигнал, че трябва "да живее с достойнство в Европа".
Финансовият министър Янис Варуфакис нарече референдумът „свещен момент на надеждата“ и заяви, че еврото и демокрацията могат да съжителстват заедно.
„След пет години неуспехи и загуби гръцкия народ има възможността да реши въпроса за последния ултиматум на Еврогрупата и партньорите“, каза Варуфакис, след като гласува на референдума. „Това е свещен момент, това е момент на надежда за цяла Европа, този момент дава надежда на Европа, че общата валута и демокрацията могат да съжителстват заедно“, каза още министърът.
Гласа си на референдума даде и гръцкият президент Прокопис Павлопулос. "Днес е ден на гражданина и само той има правото да вземе осъзнато решение, което да отчита националните интереси и което да се грижи за бъдещето на страната", каза той и подчерта, че независимо от резултатите от вота, гърците трябва да останат единни.
От своя страна лидерът на главната опозиционна партия Нова демокрация бившият премиер Андонис Самарас, след като гласува, заяви: "Ние казваме "да" на Гърция, казваме "да" на Европа".
Първите предварителни данни следпреброяването на гласовете ще бъдат обявени около 20:30-21 чместно време. След затварянето на избирателните секции в 19 ч евъзможно да бъдат огласени екзитполове.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...