Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Метеоритният поток "Персеиди" най-ярък на 12 срещу 13 август

За звездния дъжд от персеиди, които ще осветят нощното небе в следващите дни, разговаряме с астрономите от смолянския планетариум.

 В "Точно днес"  любопитните факти  са от Марияна Хаджигенчева,  директор на най-големия планетариум с астрономическа обсерватория в България.

Р. П.: Да обясним от научна гледна точка какъв е интереса към този род метеоритни потоци, кога се случват те, защо ги наричаме, примерно, Персеиди?

Марияна Хаджигенчева: Всъщност метеорни потоци е правилното название, да започнем от там. Метеоритите са частиците, които са по-големи и падат на земята. А това, което виждаме и наричаме популярно „падащи звезди” е всъщност метеорен поток – микроскопични частици, които навлизат в земната атмосфера, изгарят и оставят тази красива гледка, която наблюдаваме. И разбира се в никакъв случай това не са звезди, които падат, колкото и атрактивно да звучи това име не са звезди и добре, че не са звезди, защото ако  започнат да падат звезди никак няма да ни бъде добре.


Р. П.: Всъщност се разпадат комети, така ли? Откъде идват?

М. ХГ.: Да, метеорните частици са всъщност от разпада на комети, които, знаете, при своето движение към Слънцето се нагряват, изпаряват се и от техните отломки се образуват такива рояци метеорни тела, които се движат в междупланетното пространство и тогава, когато пътят на нашата планета Земя премине през този рояк от частици те навлизат в земната атмосфера и предизвикват това красиво явление. Специално за Персеидите родителското тяло е кометата Суифт-Тътъл, която има период от около 130 г. Последното й преминаване е било през 1992 г., преминаване близо до Слънцето имам предвид, а следващото се очаква някъде към 2126 г. Но тъй като пътят й към Слънцето преминава, нейната траектория минава общо-взето близо до  траекторията на Земята, затова нашата планета Земя пресича този рояк от малки, микроскопични частици, който е останал от кометната опашка и всяка година имаме възможност през лятото, приблизително по едно и също време, да се любуваме на този много красив, много богат метеорен поток.

Р. П.:  Тук да кажем, че кометата се отдалечава от нас и, че с всяка изминала година Персеидите ще се виждат все по-малко и по-малко, затова всеки, който иска да наблюдава това небесно зрелище, да го кажем, трябва да използва възможността. Да кажете условията за наблюдение добри ли са.

М. ХГ.: Условията за наблюдение са много добри затова, защото нямаме ярка Луна, тя е два дни преди новолуние, т. е. много слаба, много малка част от диска на Луната е осветен, така че няма да ни пречи и ще можем да наблюдаваме. Всеки, който поиска може да погледне към небето и да види падащите метеори, тъй като специално на Персеидите този поток е много богат, метеорите са бързи, ярки, оставят големи следи, така че е достатъчно да имаме тъмно място около нас, да няма светлини на града, защото те пречат на астрономическите наблюдения и гледаме нагоре, дори не е необходимо да имаме някакви телескопи или бинокли. Очаква се в нощите около максимума да се наброят 80 до 100 метеора в час, което наистина е една красива гледка.

Р. П.: Кога точно?

М. ХГ.: Най-удобното време е в нощта на 12 срещу 13 август, втората половина на нощта, тъй като самият физически максимум е през деня на 13-ти, така че за нас най-удобно ще бъде да наблюдаваме втората половина на нощта на 12 срещу 13 и първата половина на следващата нощ.

Снимка





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03