За създаването на специализирано звено, което да координира досега съществуващите мисии на ДАНС, на външно министерство, военно ведомства, вътрешното министерство около бежанската вълна - разговаряме с експерта по национална сигурност и преподавател в НБУ- Тихомир Стойчев.
Тихомир Стойчев: На мен ми се струва, че това си е тяхна / на правителството/ работа какви допълнителни организационни мерки ще предприемат, но има прекомерно много структури, които ние не чухме по никакъв начин да се ангажират. Има и известна доза популизъм. Създаваме специализирано звено и ние трябва да ахнем сега с очакване, че всички въпроси са решени и от тук нататък няма да има проблеми. Такива звена виждате, че се създадоха и по корупцията, а по нея никакви решения не се намериха, дори не се прие и един проекто-закон или поне не влезе за сериозен дебат.
А Националният съвет по етнически и демографски въпроси да сме го чули да заседава или да коментира тези въпроси, консултативният съвет по национална сигурност при президента или съвета по сигурност при Министерския съвет, други специализирани съвети също? Никой не се ангажира да прави промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, за да може да се организира взаимодействието между тях и Министерството на вътрешните работи и виждате, че така остават доста висящи. Външно министерство не се произнесе по какъв начин съседни страни възприема извеждането макар и на много символична въоръжена сила, но въоръжена с тежки картечници на покривите на автомобилите, как съседните страни възприемат това, каква е обществената реакция или реакцията на техните министерства на отбраната и т. н. Неправителствени организации недостатъчно се ангажират в тази система и ред други въпроси.
Р. П.: А може би именно това е осъзнато като дефицит на взимане нарешения, на получаване и анализ на информация”
Т. С.: Дефицитът е общественото доверие. Обществото по никакъв начин не вижда вдигната завеса към това, което прави властта. Обществените нагласи твърде слабо интересуват властите от години вече, това разбира се не е практика само на това правителство, всъщност социалният натиск както в Близкия изток и в Африка, така и у нас, би могъл винаги да поражда дисбаланси в настроенията на различни социални групи, търсене на нови идентичности. И всъщност виждам, че там се получи това. Ние в годините имаме и исторически тенденции, които трябва да бъдат поуки за нас.
В коментара си за проблема с трафика на мигранти Тихомир Стойчев обяви, че не приема тезата, че каналджиите са маргинали, които заработват покрай кризата. Според него службите трябва да си актуализират информацията си за криминалните канали, които сега просто сменят "стоката".
Като прогноза експертът сподели опасения, че бежанците, които ще дойдат у нас ще са много повече от това, което ще приемем като квота.
Той не изключи заплахи за сигурността както от потенциалния "внос на тероризъм", така и от зреещи социални напрежения вътре в страната.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...