Атентатът в Анкара е най-големият в историята на съвременната турска държава. Работа на разследващите е да кажат кой стои зад него, останалото са спекулации. Това заяви пред Радио Пловдив Мариян Карагьозов от Института по Балканистика при БАН.
Политическото напрежение в Турция в последните месеци е на високо ниво. Случиха се и поредица от нападения, спирала на насилие. Изборите на 1 ноември ще определят дали ще се повтори настоящата парламентарна конфигурация. Атентатът се случи в много сложна ситуация. Според мнозина анализатори, след като не можа сам да спечели мнозинство, Ердоган се опита да търси резерви в националистическия вот. Според социолози има спад в подкрепата на Партията на справедливостта и тя ще спечели от 37% до 44%, посочи Карагьозов.
Според него вероятно в следващия турски парламент четирите партии от настоящия също ще бъдат представени – различни са процентите, които ще спечелят.
Организаторите на всеки атентат търсят политически ефект. Никой атентат не е случаен – като време, цели. Събитията в Близкия Изток имат отражение в Балканските страни, вкл. България. В идеологията на Ислямска държава много силно стои т.н. „близък враг“. България в този контекст е далеч от целите на Ислямска държава. Поради близостта до конфликта, в Турция е много по-вероятно да има изградени джихадистки клетки, посочи Мариян Карагьозов.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...