Връзката между въздушните удари срещу ИДИЛ в Ирак и Сирия и износът на тероризъм в Европа от страна на ИДИЛ е пряка и обяснението за това е логично. Ислямска държава е много специфичина държава, която разполага с територия, изгражда някаква администрация, социални дейности, но в същото време не е призната от нито един субект, даже напротив е в режим на тежка война.
В сегашната война, която се води с тероризма има проблем, който не е изговорен до край, смята още той. Трябва да се има предвид, че войната е продължение на политиката с други средства. Продължение на чия и каква политика е днешната война. Има ли някаква политическа цел или идея в тероризма на ИДИЛ, попита Коритаров и даде за пример Армията за освобождение на Косово, която в началото беше терористична групировка.
Терористите са хора които нямат социална переспектива, не могат да бъдат интегрирани и намират кауза в тероризма, коментира журналистът. Според него сегашният модел на европейска толерантност се оказа много ленив, а след случилото се, е премината критичната граница за диалог и толерантност между цивилизациите. За пример той даде книгите на Ориана Фалачи и Мишел Уелбек.
Някой да каза „Аз съм Анкара“ или „Аз съм Истанбул“, попита риторично Коритаров.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...