Забраната за разкриване на секции извън посолствата и консулствата в чужбина остана в Изборния кодекс, но бяха добавени някои изключения. В населените места на държавите-членки на Европейския съюз, в които няма дипломатическо или консулско представителство, ще се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления за гласуване, прие окончателно парламентът.
Според социолога Антоний Гълъбов, Народнот събрание избра един по- консервативен модел на избирателния процес, който свежда гласуването до мисиите ни в чужбина. „Имахме няколко гласувания през последните две години, които бяха изключително важни за България, самият аз съм призовавал сънародниците ни в чужбина да гласуват, но това не се случи, каза Гълъбов и добави, че решението на парламента е отговор на пасивността на българските граждани, живеещи извън страната.
Ограничението засяга всички български граждани, живеещи извън ЕС – Турция, САЩ, Русия и други. Въпросът е принципен, на избор на модел, на преценка дали търсим мнението на всички български граждани или го въвеждаме там, където държавните институции могат да гарантират неговото провеждане, смята анализаторът и прогнозира оспорването на текстовете в Конституционния съд. Антоний Гълъбов цитира данни, според които, 18 от страните – членки на ЕС допускат гласуването в чужбина да става в техните дипломатически мисии. Разликата обаче е, че се допуска гласуване по пощата на гражданите. За съжаление този модел на дистанционно гласуване не е разрешен у нас, коментира социологът
Той смята, че разпад на управленското мнозинство няма, защото зад гласуванията на текстовете стоят гласовете на ГЕРБ, реформаторите, частично на ПФ и на АБВ. Мнозинството не е разколебано от промените в ИК.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...