"Столицата на доматите" – така наричат пловдивското село Куртово конаре. Местните хора с гордост казват, че преди много години тук е произведен първият български домат.
От години жителите на Куртово конаре отглеждат местните сортове розов домат и патентованата куртовска капия и правят най-вкусната лютеница от тях. Хора от цялата страна се качват на колите, изминават десетки километри, за да си купят от прочутата по цял свят лютеница от Куртово конаре.
Читалището в селото е първото, организирало празник на храните. Всяка година през септември тук се провежда Фестивал на чушката, домата, традиционните храни и занаяти. Тази година празникът се провежда за осми път - започва днес и ще продължи в събота и неделя.
Освен традиционните демонстрации на приготвяне на лютеница и доматена супа веселият фестивал включва фотографски и художествен пленери и изложби, документални прожекции, много и разнообразна музика.
Най – очакван от всички е конкурсът за най – добра лютеница. Той ще е утре, когато 10 майсторки ще покажат на площада как се прави лютеница и от тях ще бъде избрана "Царица на лютеницата". Ще бъдат наградени и кулинарни произведения от гостуващите на фестивала групи.
"Доматите не растат в щайги" е темата на една от дискусиите в рамките на празника на храните.
Искаме да обърнем внимание на потребителите, че трудът на хората, които докарват доматите в щайгите, трябва да се уважава и че тези хора съществуват, коментира пред Радио Пловдив доц. Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

България отстъпи много от своите позиции като производител и износител на плодове и зеленчуци, призна ученият. Според доц. Димитрова, един от пътищата за преоценка на българското производство са кампаниите и срещите с производителите.
Но, можем да се възползваме и от един европейски механизъм - т. нар. европейски схеми за качество за регистриране на продукти със защитено наименование за произход и защитено географско указание. Те дават защита и популяризират именно такива продукти, които са свързани с конкретно място и са географски реферирани, посочи доц. Десислава Димитрова.
От миналата година по инициатива на българския евродепутат Момчил Неков у нас се провежда кампанията "Да защитим българския вкус", чиято основна цел е намирането на български продукти, които да получат европейския знак за качество.
Това гарантира на производителите популярност и е оценка на техния труд, но също им помага да се борят с нелоялната конкуренция, коментира Димитрова. Тя съобщи, че куртовският розов домат е един от претендентите за такъв знак.
Доц. Десислава Димитрова е и координатор за България на световната организация „Бавна храна“ (Slow Food). Една от нейните основни мисии е запазването на местните гастрономически традиции, насърчаване отглеждането на местни сортове семена, земеделски култури и породи домашни животни.
През 1986 година писателят Карло Петрини и няколко негови приятели приготвят спагети и ги раздават на минувачите на Пиаца ди Спаня в Рим. Така те протестират срещу отворянето на първия МакДоналдс в Италия. Така се заражда движението Slow Food (Бавна храна) - организация, която днес обединява над 100 000 членове от повече от 150 държави, посветени на местната храна и свързаните с нея традиции.
Подпомагането на местните производства в България е наболяла нужда, категорична е доц. Десислава Димитрова.

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...