"Милост за приятелите" с пловдивска премиера днес

Авторката на нашумялата книга "Печатарят" Силвия Томова идва в Пловдив за да представи премиерно новия си роман "Милост за приятелите" в сряда, в галерия U.PARK.

Издателите от "Жанет 45" определят романа, който започва като поглед през ключалката, за да разкрие неочакваната панорама на обещаното, но неслучило се по очаквания начин бъдеще. Приятелствата се размиват, идеалите рухват, а спасението е разжалвано до физическо оцеляване.

Роман за прехода, който досега не е писан.

Специално тази книга аз исках да се чете без идеологически очила, въпреки че тя представя всички гледни точки чрез героите си на идеологическите войни, които ние преживяхме и от които ние страдаме.

Написах тази книга така, защото бях огорчена, все още съм и защото бях ядосана и все още съм на това, което ни сътвориха нашите политици, едно, и, второ, на това какво допълнително си причинихме между нас – ние се разединихме, ние забравихме да си подаваме ръка, забравихме да си говорим и да се вслушваме в това, което си говорим. Между нас се развалиха не само приятелството, а се загуби и чувството за солидарност или не се усещаме като общност и това е болестта на нашето време. Аз излях в единствената форма, която ми е възможна като писач, като писател своето отношение към този свят.

Аз дълги години съм работила като журналист – до средата на 90-те години съм била в активна професионална позиция, в която съм виждала събитията от първа ръка и съм ги проследявала като журналист. И макар да нямах предварителен план за този роман, въобще не знаех, че ще го напиша, се оказа, че този сюжет се е утаявал в мен и просто е чакал времето, когато ще съм готова за го излея.

Всичко това, което сте прочела е написано на един дъх. Аз не съм си мислила изреченията и не съм правила някакъв предварителен план.  Единственото, което мога да призная пред вас и пред вашите слушатели, че исках в края на книгата читателите да бъдат смазани, да усетят нещо като катарзис, бих се радвала ако това е така и ако са се разпознали в някои от героите да се разграничат от тях, т. е. да не бъдат предатели ако някога са били, да си върнем това чувство да бъдем солидарни, ако можем да намалим идеологическото противопоставяне, което и страшно дърварско в България, няма истинско разбиране за ляво и дясно,  за центризъм или за либералната утопия или по някакъв начин да свалим маските, въпреки че това също е клише, просто да не забравяме, че ние имаме общо минало, бъдещето също е общо, но за да стигнем до него ние трябва да бъдем общност, да не бъдем атонизираме, да не бъдем консуматорски единици. Всъщност, оказа се, че ние всички обикновените хора повече изгубихме отколкото спечелихме от т. н. измамен преход.

Трима от героите са абсолютно реални хора, съвсем мъничко към променила от тях, мисля че по ще харесат как съм ги описала, въпреки че биха поспорили дали биха реагирали така в такава ситуация. Истината е, че ситуацията, в която аз поставих моите герои не всеки може да гарантира за себе  си как да  реагира – това е крайна ситуация, това е стрес и става дума за живот и смърт. Така че колкото и човек да се прави на железен, на мъжкар и на много принципен, никой не знае дали в такава ситуация няма да стане предател.

Цялото интервю със Силвия Томова е в звуковия файл.