От какъв политически дебат се нуждае България и как се промени държавата в годините на прехода, отразена в огледалото на поредната кандидат-президентска кампания? Този път без алтернатива за правото на вот, но с право на избор да дадеш или да откажеш подкрепа на кандидатите за най-представителния пост в държавата. За стила на кампанията и очакванията от нея ще разговаряме с Георги Марков – бивш конституционен съдия и депутат от Великото народно събрание.
Балотажът за президентските избори е сигурен, както е сигурно и това, че до сега нито един кандидат-президент не е успял, ако няма голяма партия зад гърба си. Изборите този път са непредсказуеми по две причини. Първата: по време на кандидат-президентската кампания бе направено внушение, че гласуването е задължително и затова може да се очаква, че по-голяма част от хората ще излязат да гласуват. Гласуването обаче не е задължително, защото българската Конституция има пряко действие и тя не може да бъде игнорирана. Дори във всеки член на Закона да пише, че изборите са задължителни, и дори и да има санкция, каквато сега няма, те пак няма да са задължителни и ако един гражданин не желае да гласува, ще се позове на прякото действие на българската Конституция. На второ място Марков посочи, че са измисени доста глупави неща в бюлетините като аксесоари и „квадрадчетата „не съм за никого“. В бюлетините за избори не може да пише нищо друго, освен имената на партиите и на кандидатите, подчерта Георги Марков.
Страната ни има нужда от друг дебат, който да отговори на въпроса „къде сме в момента“. ЕС няма да издържи дълго в този си вид, Вишеградската четворка категорично заявява, че не иска да се чувства повече в подчинено положение от Брюксел. Очевидно ще се върви към Европейски съюз на силни национални държави, а не към Съединени европейски щати, към които е пригоден сегашния договор и който очевидно вече не издържа.
Чуйте повече от звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Превалявания