Каква да бъде реакцията ни срещу симптомите на пролетна умора, възможно ли е да я избегнем и съществува ли опасност некомфортното физическо състояние да премине в трайна меланхолия и депресия? Събеседник - психологът Христина Краева - Стоянова.
Пролетната умора е състояние, което отшумява до две седмици. От него са засегнати над 50% от хората в активна възраст. От депресии пък страдат около 7% от българското население, като 17% са преминали през такъв епизод поне веднъж в живота си. От пролетна умора страдат повече жените, отколкото – мъжете. За да се избегнат симптомите й, трябва да намалим приема на захар, да си осигурим повече почивка след работния ден, да мислим позитивно и да живеем „тук“ и „сега“, като се радваме на дребните моменти в живота и ценим малките неща.
Когато търсим подобни стратегии, ние се опираме на балансовия модел на позитивната психотерапия, според която, ако психичната енергия у човека е 100%, то балансираният човек живее така, че разпределя по 25% във всяка една от четирите области – работа, грижа за тялото, тревогите, страхове и проблеми и съответно - за контактите. Хората, които спазват тези изисквания, живеят в хармония със себе си, няма да изпадат в пролетна умора и пролетни депресии.
Сред симптомите на пролетната депресия, която е доста по-сериозно състояние от пролетната умора, са песимистичното настроение, нарушеният сън и апетит, отпадналост, ранното събуждане, а основната причина за нея е изчерпването на серотонина или хормона на щастието, изчерпването на магнезия и на витамин В6 или в т.н. „пролетна десинхроноза“. Ако състоянието продължава повече от две седмици, това е знак, че ни е необходима консултация от специалист.
Сред техниките, които психотерапевтите препоръчват, за да си набавим равновесие, са създаване на реални очаквания за целия пролетен сезон, изготвяне на списък с приоритети, отделяне на важните от по-маловажните задачи в списъка, както и да не изразходваме цялата си психична енергия за един ден, а всеки ден - помалко.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Мъгла