Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отношенията ЕС -Турция - ефектът на билярдната топка

Турция извика за трети път холандския посланик в Анкара, за да се оплаче от действията на полицията в Ротердам срещу турски протестиращи през почивните дни.

В дипломатическа нота, турското външно министерство заяви, че намесата на полицията е била прекомерна и призова за правни действия срещу поведението на полицаите.

 Повод за напрежението стана недопускането на холандска територия на двама турски министри за предизборни срещи с турската общност там във връзка с предстоящия референдум за промени в турската конституция.

По-рано за конструктивен диалог във връзка с предизборните прояви на турски граждани в европейски страни призовава генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд. Сегашното положение вреди на дипломацията и демокрацията и Европа не може да позволява ситуация, която все повече се изостря, заяви Ягланд и подчерта, че кампании в чужбина трябва да се организират в съответствие с националните законодателства.

Повод за изявлението му е напрежението между Турция, от една страна, и Германия и Холандия, от друга,  където властите не допуснаха провеждането на митинги за референдума, с който правителството в Анкара иска да въведе президентско управление. Турският държавен глава Реджеп Ердоган изостави напълно тона на дипломацията като нарече вчера Холандия "бананова република", заслужаваща международни санкции. За новата ос на конфликт Турция – ЕС говорим с колегата Георги Коритаров:

Георги Коритаров: Аз не мога да бъда сигурен в стойността и смисъла на понятийната система, която се  употребява в тази конкретна ситуация, тъй като за мен анализът би трябвало да стигне много по-надълбоко, да бъде направен много по-сериозно и по-разширен контекст и ако това се случи тогава изводите и посланията, които се правят ще бъдат много по-различни според мен от това, което сега изглежда на повърхността. Преди всичко смятам, че това, което се случва има един много по-разгърнат,  дори бих казал европейски или дори евроатлантически контекст на разпада на стари понятия и стари връзки, които съвсем доскоро създава усещането за изключителна стабилност и устойчивост в перспективата за развитието на особено страните, които са членки на Европейския съюз и на НАТО, а в най-голяма степен за тези, които са членки и на ЕС, и на НАТО. А съвсем доскоро понятието евроатлантизъм беше основната ценностна ос, която не само даваше усещане за стабилност, но и беше най-ярката линия за очертаване на перспектива в развитието модерния демократичен свят.  Това беше зоната, която не просто обединява около себе си държави и общества единомишленици, но това беше и зоната, която позволяваше на една общност от страни и народи да очертаят солиден дългосрочен хоризонт, да маркират една условна граница между модерна демокрация и недемокрация.

Репортер: Бяга ли Турция от демократичния свят в този ред на мисли?

Г. Коритаров: В този ред на мисли искам да отбележа като продължение на това, което казах следното обстоятелство  - качествено нов момент, който предопредели хода на кризата в отношенията стана споразумението между Европейския съюз и Турция за бежанците, а поетите в съответствие с това  взаимни ангажименти и съответно тяхното неизпълнение – нито ЕС изпълни своите ангажименти да заплати една солидна сума, която разделена пропорционално на броя на бежанците, които са приютени в Турция,  изглежда доста символична, но като абсолютна стойност от 6 милиарда е доста сериозна, нито пък Турция придвижи решаването на проблемите, свързани с онези изисквания от пакета от 72 изисквания, които трябваше да бъдат изпълнени, за да може да се стигне до решение на визовия проблем за Турция, за да могат турските граждани без визи да пътуват без визи в страните от Еропейския съюз. На практика се случи нещо, което аз нарекох ефект на билярдната топка, при това разиграване  в полетата между ЕС и НАТО, при това в отношенията между страни, които са членки едновременно и на ЕС, и на НАТО, в контактите им обаче със страна, която е членка на НАТО, стреми се да бъде членка на ЕС, но не е приета за такава, а и перспективата за интеграция се отдалечава неопределено във времето. Вижте какво се получи – ЕС влезе в конфликт с Турция и то доста сериозен, постепенно се стигна до неизпълнението на взаимни ангажименти, при което това стана прекалено набиващо се на очи...

Цялото интервю с Георги Коритаров може да чуете в звусковите фейлове.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03