Великите европейци - Анри дьо Тулуз-Лотрек

Josephine Baker, Dis moi Josephine

Граф Анри-Мари-Раймон-Тулуз-Лотрек-Монфа е роден през 1864 година в Алби, Южна Франция. Бащата, Алфонс и майката, Адел, са първи братовчеди. Благородната кръв на семейството е не синя, а тъмно синя, родът е поне на 1000 години, известен е от времето на Карл Велики. Земите им са в западна и централна Южна Франция, а историята на отношенията им с френските крале е дълга и сложна. От друга страна, графовете са свързани с Ричард Лъвското сърце и британския престол. 

Неслучайно родителите на Анри са прочути англофили и той от малък, освен френски, знае английски, плюс задължителния за благородник като него латински. Въпреки близкото родство, родителите на момчето са твърде различни характери. Баща му е човек на лова, включително ловът на жени, по които е луд, поне колкото по ловните соколи. Той има и други изтънчени забавления като рисуването. Добър е в това и явно прехвърля подходящи гени на сина си, но рисува само „като джентълмен”, за удоволствие. Майката на Анри е затворена и срамежлива, обожава малкия и прекалява с грижите, а той цял живот е зависим от нея. Те се разделят покрай смъртта на втория си син, четири години след раждането на Анри. Тогава той е още красиво, слънчево и здраво дете, обожава конете, ездата, лова и другите аристократични забави. 

Обаче става все по-болнав, а на 13 се развихря стаената в гените му заплаха – болест на костите и ставите, сега известна като синдром на Тулуз-Лотрек. В две последователни години Анри чупи бедрените си кости, те не зарастват както трябва и краката му спират да растат. Започват и лицеви изменения – долната устна се издава напред с тенденция за лигавене, ноздрите се разширяват грозно и носът му постоянно е запушен. Нищо не помага - лекари, бани, лечение с електрошок. В крайна сметка става странен образ – тяло на възрастен, инсталирано върху къси детски крака. Граф Анри дьо Тулуз-Лотрек е висок около 1.50 м. Без да е джудже, той изглежда като джудже - и това решава съдбата му.

Georges Guetary – Toi et moi, 20. 33 

Родителите на Тулуз-Лотрек виждат таланта му от дете, но голямото  рисуване започва като тийнейджър. Той дълго е на легло заради счупените си крака, чете много и рисува още повече. Първите уроци идват от семеен приятел,  художник-анималист, който явно го стимулира страхотно. За две години Анри прави около 2 500 рисунки във всякакви стилове и жанрове, пробва различни техники. 

Всички са впечатлени от напредъка и го пращат в Париж, в студиото на прочутия портретист Леон Бона. Бона е академичен бастун, Анри бързо влиза в конфликт с него и се мести при далеч по-свободомислещия Фернан Кормон, където се сближава с две момчета на име Емил Бернар и Винсент Ван-Гог. Всички живеят в едно малко селце върху ветровит хълм, наречено Монмартр. Едва преди двайсетина години то е станало предградие на Париж. Редом с мелничарите и занаятчиите, които традиционно го населяват, към него се ориентират и доста от по-бедните и бохемски настроени интелектуалци, които тепърва стават велики, а част от тях и богати - Реноар, Пабло Пикасо, Утрило, Модилиани, Алфред Жари, Матис, Дерен, Дега и още много. 

Те са привлечени от ниските наеми и свободният от предразсъдъци живот. Монмартр със своите кръчми, кабарета и публични домове бързо се превръща в нещо като парижки, а защо не - и световен център на греха и забавлението. Декадентската атмосфера изключително много допада на младия Тулуз-Лотрек. Веднъж наказан незаслужено от съдбата, той през целия си кратък живот понася допълнителни човешки удари и съответно – затъва във все по-дълбок скептицизъм, израства като все по-гротесков рисувач, придържа се към  самоубийствени привички. „Аз рисувам нещата такива, каквито са, не ги коментирам, просто записвам” – казва за творчеството си Тулуз-Лотрек. И още: „Опитах се да представя онова, което е вярно и не е идеално”. Да ви кажа под секрет, не само се опита, ами успя – наистина го представи.

Mistinguett - Gosse de Paris, 32.10 

Вихърът на живота така издига до висините и спуска в бездните 16-годишния граф Анри дьо Тулуз-Лотрек, че той успява да преживее само още 20 години, преди, напълно деградирал, да се пресели в един май наистина по-добър за него свят. Първият фактор за това са жените. Още тийнейджър, финансиран вероятно от свои приятели, той има първи сексуален контакт с проститутка, някоя си Мари-Шарле. 

От този опит му остават три следи: бързо развиващ се сифилис, влечение към платената любов и желанието да рисува отново и отново момичетата със съдба, опустошителна точно като неговата собствена. „Бордей ли? Е, какво от това? Аз никъде другаде не се чувствам толкова уютно” – твърди Лотрек. И ненапразно се заканва да се пресели окончателно да живее в публичен дом. И понякога наистина се преселва за дни, дори седмици, а веднъж се застоява и няколко месеца. Всички проститутки в Монмартр го познават и го наричат с гальовни имена, например - „триножникът”. Викат му така заради твърде големия му полов член, който изглежда още по-голям на фона на късите му крака. Момичетата наистина го харесват и го допускат близо до себе си - разрешават му да ги гледа и рисува в човешки вид, в моментите, когато са тъжни, уморени, отегчени, отвратени.  

Разбира се, нищо от това не е безплатно, Лотрек си плаща както за сексуалните, така и за рисувалните сеанси с тях. Технически той няма проблем, семейството му е богато и виновно, дава му щедра издръжка, която художникът пилее с удоволствие. Психически обаче го боли, защото знае, че никога няма да изживее топлотата на взаимната любов. Има един период в живота му, когато живее с прочутия модел Сюзан Валодон и мисли, че тя го обича истински. Но се оказва, че тя е специално убедена да се впусна в тази връзка от негов приятел, който иска да му подари липсващото. И също - че зад гърба му Валодон го нарича с не особено ласкави имена и му изневерява с други художници, а накрая - настоява да се ожени за него, но само защото иска да стане графиня и да се издигне в обществото.

Georges Guetary - Le p'tit bal du samedi soir, 42.43

Освен проститутките, другата голяма, но разрушителна любов на Тулуз Лотрек е алкохолът, особено фантастичната зелена напитка абсент, наричана от любители и професионалисти „Зелената богиня”, „Зеленият час” или „Кралицата на отровите”. Абсентът е известен на човечеството от древни времена, но се смята, че името идва от древногръцката дума absinthion, тоест, невъзможно за пиене. Той се прави от пелинови листа и алкохолният му градус достига до 80, затова се пие по специална технология, която да го смекчи. 

Силното питие става особено популярно във Франция след 1830-та, когато френските войници в Алжир започват да я употребяват като средство против малария. Те пренасят в родината вкуса си към горчивата зелена фея, а той лесно е възприет от френската бохема като майка на прекрасни сънища. Е, не чак дотам прекрасни, ако се съди по пораженията върху Тулуз-Лотрек, пък и мнозина други, поражения, които водят до забрана на абсента по-късно. „Болнавата миризма на абсент виси тежко във въздуха. Часът на абсента по парижките булеварди започва около пет и половина, но пиенето на смъртоносната опалова напитка продължава по-дълго от всяко друго пиене” – разказва писателят Ейч Пи Хю. Но Лотрек не се съобразява с часове и приличие, най-често той пие постоянно, включително докато рисува, а не веднъж е намиран в канавките да спи пиян или измъкван от места и  състояния, за които нормален човек дори не знае, че съществуват. Разбира се, алкохолното меню на художника не включва само абсент, а всичко останало. Той е и изтънчен кулинар. 

Всеки петък получава от имението на майка си край Бордо сандък, пълен с деликатеси - морски дарове, гъши дроб, сирене, вино и дивеч. И всеки петък Лотрек готви за приятели по стари семейни рецепти – например пълнена чапла, печена на лозови пръчки. Този безумен живот, съчетан - да не забравяме обаче - с безумно много рисуване, продължава до към 35. Следват месеци, когато художникът е въдворен в клиника за алкохолици, както и взривно връщане към старите навици, щом излиза „на свобода”. През 1901 той вече е на смъртния си одър, поразен от инсулт. Тулуз-Лотрек си отива с думите „стар глупак” на уста. Според някои, те се отнасят за баща му, който го навестява на смъртния одър, след като цял живот го игнорира. Други смятат, че това е нещо като разкаяние, с което Лотрек се разделя със самия себе си.

Доколкото съм наясно с дълбоката му склонност към ирония обаче, аз мисля, че нищо чудно думите „стар глупак” да са последното му предизвикателство към самия Бог, задето толкова лесно сътвори, но и толкова скоро си прибра един напълно нещастен гений.

Orpheus in the Underworld Can Can, 03.08