Димитър Христов от Института за исторически изследвания към БАН смята, че науката е направила достатъчно, за да познаваме жизнения път на Левски и неговата участ.
Днешният поглед към Левски не е формиран от една линия, той се фрагментира на много парчета, както знанията ни за съвременния свят по принцип. Става дума за масовото съзнание, защото хората имат все по- малко време да четат и да разсъждават, каза още ученият.
Несигурни са, както датата на смъртта на Апостола, така и неговото раждане. Ние знаем датата 18-ти юли от изследванията на историци в по- късен период.
По принцип честваме неговата екзекуция, защото това е кулминацията на неговото дело, църковната практика е подобна, тя чества загиването на мъченика, а не нейното рождение, обясни още Христов.
Нямаме причина да обвиняваме Църквата, че не го канонизира. Васил Левски е деец на нашата революционна гражданска борба за освобождението ни. Делото на Левски е свързано с обществото. Не трябва да се смесват тези две измерения.
Той е бил свещенослужител, оттегля се от монашеството с желанието да помогне на своя народ. Най- важното от неговото дело са неговите обиколки, прякото му революционно действие.
Ако ние ходим, виждаме какво е по селата и градовете на България сигурно ще помогнем на страната си, каза още Димитър Христов.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Предимно облачно
Облачно