Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доходите в Пловдив ще стопят разликите със София

Ще продължи ли да се задълбочава разликата между най-богатите и най-бедните области в България и какви са спецификите и тенденциите в структурата на доходите по места - Десислава Николова - главен икономист в Института за пазарна икономика с коментар на изследването на ИПИ  за доходите в различните области на страната, отразени на карта  

Десислава Николова: Това, което виждаме е, че в период на висок икономически растеж, а именно до 2008 г. преди да започне кризата и съответно през последните 2-3 години разликите в доходите между различните части на страната се задълбочават.  Вероятно те и ще продължат да се задълбочават, ако този период на растеж продължи. Ние все още сме във време на оживление и на икономически растеж след кризата, но не сме застраховани от икономически шокове, както отвън, така и в страната. Ако нещата продължават така, вероятно ще виждаме едно неравномерно развитие на страната. Ще виждаме и това, че доходите от работна заплата ще имат по-голямо значение в общата тежест на доходите – все по-голям дял в общите доходи на домакинствата, там където има растеж, съответно има и заетост и хората успяват да „изкарат“ повече пари. Това са тенденциите, а шанс за по-бедните области е да се намерят инвеститори и те да създават работни места, така че най-вече трудовите доходи да придобиват по-голяма тежест. Най-бедните  региони са тези, в които има преобладаващо пенсионери.

Изследваният времеви отрязък от 15 години е много разнообразен.  Той се характеризира както с период на висок икономически растеж между  2004 до 2008 г., когато наистина икномиката бумтеше и тогава София започна да се откроява отчетливо  и да се отдалечава от останалите области. Преди това София не се отличаваше от по-голямата част на страната по ръст на доходи. 2005 г. обаче настъпи този вододел. В периода пък на криза  от  2009 до 2012-13 разликите между доходите се намалиха. Хората загубиха работата си, домакинствата обедняха и хората започнаха да разчитат повече на обезщетения за безработица, социални помощи и на всички тези т.н. фискални стабилизатори, които са възможностите през бюджета по време на криза. Това намали разликите, които бяха достигнали над 2,5 пъти между най-богатата и най-бедната област. В периода на криза разликата се стопи под два пъти, но сега след 2014 г. насам разликата отново започна да се задълбочава.

В общата рамка на България Пловдив стои много добре и се нарежда сред областите от втория ешалон след София. В него са още Варна, Русе, Стара Загора. Наистина тук виждаме висок темп на нарастване на доходите, въпреки че те си остават далеч под нивата на София. Хубавото в Пловдив е, че през последните години сме свидетели на огромен инвеститорски интерес, какъвто няма друг в страната по размера на привлечените инвестиции. През следващите години тези инвестиции ще дадат добър тласък за нарастването на доходите. Това е и пътят за стимулиране на местната икономика, а Пловдив твърдо е стъпил на този път, по който ще стопи и разликата  си със София.  Пазарджик традиционно пък е сред по-бедните региони с високи нива на материални лишения, поне от 7 години. Няма изненади. Показателите за бедност там са видими. От една страна Северозападна България от друга страна – смесените региони са проблемните петна на нашата карта от гледна точка на цялостно икономическо развитие и трудови доходи.

Повече чуйте от звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03