При инвестиционен разход 10, 5 млрд. евро, съотношение 70 на сто привлечен към 30 на сто собствен капитал, лихва максимум 4,5 на сто, проектът АЕЦ "Белене" е жизнеспособен. Това сочи част от доклада на Българската академия на науките /БАН/, представен от директора на икономически изследвания на БАН и ръководител на проекта проф.Александър Тасев.
Докладът на БАН доближава 1000 страници. В него са проиграни няколко сценария за развитието на енергетиката в България и региона. Проф.Тасев очерта няколко сценария, които са разработени от БАН, но повечето сочат, че в бъдеще в България и региона ще има недостиг на базова мощност, която може да бъде и ядрена.
Бившият заместник – министър на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиева /БСП/ коментира пред Радио Пловдив, че докладът на БАН означава, че АЕЦ "Белене" трябва да се построи. "Това е нашата теза, заради която организирахме и референдум. Защо трябваше да се чака толкова дълго. Получи се като в поговорката – и солта изядохме, и тоягите, и накрая пак ще платим".
Според Куюмджиев до този момент са инвестирани 3,5 млд. лева от компанията НЕК. Отделно страната разполага с разрешения, документи от ЕК, притежава площадка, която е инженерно съоръжение, притежава и около 95 процента от цялото съоръжение. "Остават няколко милиарда, с които трябва да бъде построена централата. Параметрите на БАН напълно отговарят на договореното през 2009-та година. Тогава договорът за изграждането на два енергоблока по 1000 мегавата беше на стойност 3,96 милиарда евро. С всички ескалации, оскъпяване и проточване във времето цената щеше да стане 6,5 милиарда евро. Остава завършването на строителството, изграждането на системи за управление и контрол. До 5 години може да имаме два блока, които работят. Ако не беше забавянето Белене вече щеше да я има".
Бившият зам. икономически министър даде три примера като доказателство, че втората атомна централа е необходима и би била рентабилна. Той припомни януари тази година, когато енергийната система не можеше да задоволи потребностите и 250 мегавата електричество бяха внесени от Турция. "Тази зима очакванията са да не ни стигнат 500 дори 1000 мегавата".
На второ място предстои закриването на въглищните централи, а третият факт е, че няма държава, която да няма необходимостта да поддържа енергийна инфраструктура. "Трябва да има баланс на мощностите, трябва да има големи мощности, освен ВЕИ-та. Това е истинският баланс".
Куюмджиев смята, че пазар за произвежданото от АЕЦ "Белене" електричество ще има, защото "в нито една от страните, в които изнасяме няма достатъчно електричество – Турция, Гърция, Италия, Албания. БАН също го казва. Освен това всяка страна трябва да има резервни мощности. България при пиково потребление на ток от 8000 мегавата, трябва да има инсталирани мощности за 12 хиляди мегавата.
Факт е че първоначалната инвестиция е голяма, но животът на тези съоръжения е дълъг – минимум 60 процента. Освен това централата ще генерира 150 милиарда евро, а това е несъизмеримо с първоначалната инвестиция. Това са сигурни приходи на държавата и гарантирано електричеството.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Облачно
Предимно облачно