"Дебелянов и ангелите" с премиера в Пловдивския театър

За първи път в историята на българския театър се пише и  поставя пиеса за  поета Димчо Дебелянов. Премиерата на „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов с режисьор Диана Добрева е на 23 март в Пловдивския драматичен  театър. Пиесата не е документална, въпреки че в нея  са включени  писма на поета и текстове от книгата на проф. Валери Стефанов „Слепият градинар“.

Пиесата „Дебелянов и ангелите“ проследява последните 10 дни на Димчо Дебелянов на фронта, където е убит на 2 октомври 1916г. в Първата световна война. Той е на 29 години.  Но това не е автобиографичен филм, а филм за сблъсъка на поета с войната и световния хаос, казва драматургът Александър Секулов. 

 За първи път на театрална сцена ще се види Димчо Дебелянов. Това е много трудна задача, защото той олицетворява символната фигура на поета. Ако Ботев олицетворява  поета – революционер, Дебелянов е нежния лирик, с представата за белоцветните вишни, за майката, за Черната песен, и в представата на българския народ, тихият лирик, лирикът – това е Дебелянов. Още по трудно става, когато трябва да покажем последните му дни и играта на съдбата, когато той оцелява няколко пъти, излекува се от граната, малария, разминава се с отпуската си, която дават на друг и се стига до неговата смър и оттам до безсмъртието. Тогава той е абсолютно неизвестен поет, няма издадена стихосбирка, тя излиза 4 години след смъртта му и оттогава той е изумително популярен.Така че битката на поезията с войната и живота  е спечелена. И това е ключова фрама за представлението  

 Режисурата е на Диана Добрева, която след „Вълци“ за втори път поставя  пиеса на пловдивска сцена по драматургия на Александър Секулов.  Това е един от любимите ми български поети,  той дори е най-близък до мен като светоусещане. 

В ролята на Димчо Дебелянов след кастинг  е   актьорът Ненчо Костов, завършил НАТФИЗ през 2017г. в класа на проф. Ивайло Христов. Сега е в трупата на варненския театър, но е участвал в постановката на Народния театър  като Петър в „Последното изкушение” от Никос Казандзакис с режисьор Веселка Кунчева.  Много прекрасно светло момче, изумителен актьор, който тепърва ще се развива, но това ще се види и в този спектакъл, казва Диана Добрева. Той носи онази светлина, порив и чистота, която е имал Дебелянов/. 

За Александър Секулов онова, което променя представата за Дебелянов е, че той излиза от вглъбеността и мелангхолията и става поет – воин.  

В спектакъла са включени и  писма на Дебелянов до неговите  четири възлюбени, но доминанта са 10-те дни на фронтовата линия.  Оказва се , че  ролите на по- младите актьори  като воюващи ги  е затруднило, защото те нямат опита на казармата и не знаят дори как се прави кръгом, нито как се държи пушка .

В представлението е спазена реалността но военните дейтвия, запазена и историческата истина, без да е документална. 

Паралелите с днешното време са изключително акатуални. Днес е същото - вакханалии на идеологии и похарчване на отделния човек. Европеецът се разглези  от мир и ако трябва да воюваш за фикция като Родината, кой ще отиде ? Онези хора са били с друг кодекс и това не е евтино патриотарство.

Александър Секулов: Поезията не може да нахрани един народ, но може да  осмисли живота на цял един народ, може да отбележи върха на негово сърце, на неговия разум. 

Диана Добрева: Срещата с Дебелянов  отне от мен много суети, успокои ме и ми даде много светлина, с която смятам да продължа...

Репортажът е в звуковия файл.