Оправдаха ли се големите очаквания между Турция и ЕС? Как резултатите от нея ще рефлектират върху геополитическото статукво? За срещата във Варна на върха между Турция и ЕС, Антония Попова разговаря с проф. Марин Русев, геополитически анализатор.
Тук се смесват много неща свързани с понятия, като тълкувания за демокрация и авторитаризъм. Аз искам да погледнем на тези понятия по друг начин. Сегашният ръководител на турската държава много често е обвиняван в антидемократично поведение. Трябва да помислим върху това, кой е Ататюрк, кой е Кенан Еврен? Проевропейски настроени, но управляват с диктат. Ердоган управлява чрез избори, но нас ни дразни стова, че е против Европа. Много е важно да се разглежда конюнктурата като временно явление, важно е да не губим ориентация в политиката, като търсим дългосрочните елементи. Конюнктура е, че Ердоган е на 64 години, той очевидно е уморен и управлява 15 години. Конюнктура е, че неговият най-голям политически противник е на 77 години, и дърпа конците от Америка. Конюнктура е, че Бойко Борисов управлява 10 години с прекъсване, от гледна точка на дългосрочност. Според мен, важна конюнктурна особеност е, че може би срещата във Варна може да се тълкува като един от най- големите успехи на външната политика на България. Не бих се съгласил, че резултатите от срещата предопределят, дали тя е добре замислена и проведена, или не. Конюнктура е изказването на Румен Радев, защото ако на карта е поставена европейската сигурност, сигурността на България, не е най- подходящият момент да се повдига този изключително важен въпрос. Сега трябваше да се успокои напрежението между контитента и на-близкия и съсед. От тази гледна точка мисля, че в продължение на опита чрез конюнктурата да ръзсъждаваме, очакваме отстъпки. На Европа не и струва да започне първи стъпки. Европа е в по- тежка позиция, защото Турция демонстрира единна, авторитарна позиция. Очевидно е, че ЕС трудно може да излиза с категорични мнения, без да се съобразява с интереса на България, да следва само интереса на Нидерландия.
Интервюто с проф. Марин Русев е в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Облачно
Превалявания