Омръзнахме на десния избирател да си гледаме само в пъпа

Заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев представя в Пловдив първата си книга. Тя е озаглавена „1 APRIL 2034“ и е писана преди повече от десет години, но като всяка дистопия, се опитва да предугади бъдещето.

Има две теми в книгата, в които със сигурност съм напипал верните тенденции, много преди да станат видими - засилената, при това откровено реакционна, политическа роля на Православната църква и подмяната на понятието за "консерватизъм" към особена близост с позициите на ченгетата и бившите комунисти, твърди авторът на книгата, който е заместник-председател на ДСБ. 

Представянето днес ще се състои в бар CRAFT Kapana.

Премиерата беше в столицата в началото на този месец. Какво ще се случи на 1 април след 16 години, ще се промени ли нещо и къде е мястото на десницата днес в политическия живот? 

Отговорите от интервюто на Антония Попова с Радан Кънев, заместник-председател на ДСБ – искрено не само за писателския му дебют, но и за провала на дясното и има ли то бъдеще.

Замисълът е за хумористичен роман, но излиза друго

Всъщност излезе нещо доста по-мрачно. Не че няма хумор, но изобилства доста горчив хумор. Прави впечатление, че младите хора я намират за доста смешна. А по-възрастните – я намират за мрачна, дори черна, заяви в интервю за Радио Пловдив Радан Кънев.

Авторът твръди, че книгата е апогей на оптимизма

Казвам го, защото рисувам един анти утопичен свят, който е по-мрачен от сегашния и вярвам по-мрачен от този, който ще бъде след 15 и 16 години. Така че – оптимистична е, защото показва, че винаги може и по-зле, обясни Кънев.

1 април след 16 години, какво ще се случи?

Сякаш нищо. Един от смислите на книгата е, че ние от бъдещето чакаме големи промени, а дълго време живеем в свят, който се променя много малко. А важните неща в него - може би въобще не се променят. И на 1 април 2034 година сякаш нещата ще са още по-същите, коментира заместник-председателят на ДСБ и бивш лидер на партията. Главните действащи лица са типичните представители на вътрешната емиграция. Историята на книгата ги хваща в един малък пограничен град до българо-турската граница.

А що се отнася до тенденциите – безспорно е, че съм напипал неща, които бяха трудни за напипване. Едното е, че в

За политиката, разлъките и обединенията в дясното пространство

Простият отговор на въпроса – защо пак сме свидетели на процеси на обединение – защото сме калпави хора. Може би хората, които се занимаваме с политика в това пространство, не струваме като хора. В по-мрачни моменти – това ми е отговора. И той е толкова прост, че има голям шанс да е верен. Има и други фактори. Един от тях е, че самите задачи, които си поставяме са много тежки. Ние безспорно представляваме малцинство от гражданите, трудно е върху малцинство да се надгражда мнозинство, а имаме големи мечти. Тези мечти лесно се разбиват, лесно претърпяваме разочарование – хайде, да не казваме, че сме калпави хора, но нямаме даян за тази тежка и дълга битка, която е необходима.

Новото обединение на десницата

Смятам, че в момента десницата е на прав път. Тръгва се към изграждане на принципно стабилна основа на дясна опозиция на управлението на Борисов. Това е много важно начало. Дали ще си останем само с началото, дали ще тръгнем към сериозно обединение с дългосрочни цели и с достатъчно доверие между хората, които го правят и достатъчна степен на вътрешно лидерство, предстои да видим.

Горчивият опит и отчаянието на десните избиратели

Не се опасявам, че омръзнахме на десните избиратели – това е факт. Ние сме омръзнали на десните избиратели. Не случайно част от тях гласуват за ГЕРБ, но не защото много харесват ГЕРБ, Цветанов или Борисов, а защото им писна от нашите непрекъснати обединения, раздели, вечния разговор за структурата, за лидерството, вечното гледане в пъпа. Като казвам всички тези неща – аз също съм част от тези проблеми. Не си правя илюзии, че всички около мен са оцапани, а аз съм в бяло, ни най-малко. Това че сме омръзнали вече е налично. Въпросът е да си дадем сметка - колко много трябва да се променим. Или хората, които тепърва влизат в тези процеси, колко различни трябва да бъдат от нас, за да бъдат политически успешни.