Доверието в журналистиката е приравнено към това в политиката

Илия Вълков, журналист и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и УНСС, член на Асоциацията на българските журналисти коментира доклада на американския Държавен департамент за доверието в медиите и ролята на журналистиката днес в България.

Но докладът така или иначе наистина констатира проблеми, които от години си виреят в България – и концентрацията на медийната собственост, и недостатъчност, и това, че държавата се превърна в огромен рекламодател заради европейските фондове, и заради това, че медии се използват като щит и бухалка за техните издатели, медийните войни, които се водят заради скрити бизнес интереси. Всичко това е маркирано, а на места е дори по-задълбочено разгледано в доклада, но подобни доклади по една или друга линия не дават решение на проблемите.

Дори и този доклад на Държавния департамент не казва, че в България няма свобода на словото. Имаме свобода на словото, но имаме проблеми с медийния шлейф, с атмосферата. Вие си спомняте, един народен представител, който е един от големите собственици на медии в България предложи законопроект уж за прозрачното финансиране на медиите, и уж за прозрачното финансиране на медиите. Той на практика по този начин се опита да удари свой колега. Но всъщност проблемът с финансирането, не е дали една или друга медия получава пари от неправителствения сектор или фондации, а това, че има много скрити зависимости на медийния пазар. При положение, че медийния пазар в България е толкова малък има медии, които работят на загуба, но в същото време демонстрират огромна активност в публичния и обществения живот на хората и става въпрос дори за големи печатни издания, които са с неясно финансиране, теглят огромни заеми от банки, рекламодателите са свързани с издателя и това създава едни скрити зависимости и на практика какво да очакваме, че е толкова ниско доверието в медиите. Тази инициатива на този законопроект след това прерасна и се видя, че Министерският съвет направи една работна група, която също се зае да разглежда медийния пазар, финансирането и скритите зависимости. Преди месец, ако не се лъжа, Комисията за защита  от конкуренцията беше сигнализирана от финансовия министър и министъра на икономиката, защото явно подобни външни доклади правят впечатление и тук трябва да се демонстрира някаква активност и дейност.

Асоциацията на европейските журналисти на няколко пъти бяхме едни от организаторите на среща с представители на изпълнителната власт, умолявахме поне на медии, които ги раздават и ги смятат, че имат висок рейтинг, защото тези пари не се дават просто ей така, има изискване от страна на Брюксел и на Европейската комисия, как да се определя, кой да има европейско финансиране. Ние поне настоявахме тези медии да спазват професионалните стандарти на Етичния кодекс от 2004 г., който тогава беше приет от всички медии на българския медиен пазар, но в последствие  заради крамолите сред издателите, издателският съюз се разцепи.

Между другото много участници в публичния живот смятат, че издателите и българите са глупави и наивни, но вече се виждат ефектите на тези действия, защото хората са обезверени в това, което става в публичния дневен ред, нямат никакво доверие в медиите, доверието в журналистиката е приравнено към доверието в политиката. Ние журналистите сами сме си виновни  затова, че толкова много обезверихме хората. Вече няма мотив и стимули  от страна на нашите читатели, слушатели и зрители да участват в правенето на журналистика, защото журналистиката е и създаване на общности и хората спряха вече да дават пари за истинска и качествена информация, която да е полезна за тях самите.