Стартира археологическо лято 2018-та на могилата край Юнаците

Археологическите разкопки на селищната могила край село Юнаците започват от днес, съобщи ръководителят на екипа доц. Явор Бояджиев. Очаква се работите да продължат до 20-ти август, ако средствата са достатъчни. 

Министерството на културата е гласувало финансиране от 17 000 лева. Регионалният исторически музей в Пазарджик също финансира разкопките с 12 000 лева. Малка сума ще бъде отпусната и от фондация "Балканско наследство", с която културната институция има договор. По силата му и през това лято на разкопките ще работят 4 чуждестранни доброволци.

Селищната могила спада към първа категория обекти, които са от национално значение. 

За проучването на подобни обекти всяка година държавата отпуска средства. Могилата на Юнаците е най-ценната праисторическа находка както в национален, така и в европейски план, пишат историците. 

Доказателство за това са двете златни находки. Златно мънисто от Юнаците се оказа най-старото парче от благородния метал в света. То дори влезе в REUTERS. Авторитетното издание посвети на находката на учените статията "Мъничко мънисто от България може да се окаже най-старият златен артефакт в света". 

Миналата година (2017) още в първите дни на разкопките бе намерена кръгла златна апликация, наподобяваща глава - амулет подобен на тези, открити при Варненския некропол. Златната находка е с диаметър 2,8 см. Тя е от типа на т. нар. антропоморфни златни амулети, познати от Варненския халколитен некропол. 

Датира се във втората половина на V хил. преди Христа.

Плоската могила се намира в западната част на Горнотракийската низина, на 8 км западно от град Пазарджик. В нея са разкрити останки от поне 30 селища.

Доц. Явор Бояджиев от НАИ с музей към БАН, който е ръководител на разкопките край село Юнаците, обясни, че от 42 години на мястото се провеждат сериозни проучвания. Тази могила е много благодатна и полезна за науката. Всъщност най-ранното обработено злато в света е от територията на България - най-известно е варненското, но то не е най-старото. Има и други, по-стари - гроб пак от района на Варна, от некропола в Дуранкулак, а златото от Юнаците или е синхронно с тях, или по-ранно от тях, подчерта доц. Бояджиев.

Той обясни, че находките от Юнаците показват, че тук има много ранно развит добив на злато и мед. Това е много важно, защото в този период медта е била дори по-ценна за древните хора. Златото е служило само за украшения, нямало е такава стойност като сега. Датировката е около 4 600 години преди Христа. Тогава златото тепърва започва да става ценно, не остава едно лъскаво интересно мънисто за украса, разказа ученият. 

Разкопките тази година продължават в дълбочина до 7 метра, за да се открие началото на създаването на селището Юнаците и да се проследи промяната в отделните селища, намерени на могилата, обясни ръководителят на проучването доц. Явор Бояджиев. По думите му все още не е достигнато до дъното и това е огромната загадка в случая.

Миналата година се радвах не на златото, а на една пещ, която бе богато декорирана, посочи доц. Бояджиев.