Балканите усещат най-силно промените в климата

България има още доста работа по адаптацията към климатичните промени, но все пак последните 5 години се опитваме да наваксаме това изоставане. Колкото и да не сме страна за пример, поне амбициозно действаме, за да решим този проблем, каза в интервю за Радио Пловдив Георги Стефанов, мениджър "Климатични промени и Зелена икономика" в Световния фонд за дивата природа.

Ключов фактор за страната ни е, че най-накрая имаме на финален етап Национална стратегия за адаптация с измененията на климата, защото в ЕС тя е изготвена още през 2011 г. Ние сме последната страна в ЕС, която няма такава стратегия, и се надяваме до края на годината да бъде приета, подчерта екологът.

Стратегията е важна, защото е много обширен доклад - над 800 страници, който обхваща 11-те сектора на нашата икономика. 

Тя включва стъпки какво ежедневно всички ние трябва да предприемем, за да намалим негативните последици в промените на климата - пожари, суши и др. Този документ е изработен от Световната банка в сътрудничество с редица експерти и предлага редица тънки решения, които всички да вземем, за да се адаптираме успешно, обясни Георги Стефанов.

Според него най-характерният пример е със земеделието - например при прогнози за дъждовно лято какво да направят зърнопроизводителите, които трябва да жънат, но не могат заради валежите.  С предварителната реакция могат да се минимизират щетите и разходите. Друга е ситуацията при горите - там основното е да се анализира кои видове биха оцелели успешно при дългосрочна прогноза, за да не загубим големи масиви при пожари или суши. Има разписани действия и при градска среда, обясни екологът. 

Не бива да забравяме, че Балканският полуостров ще бъде един от най-засегнатите региони, което ни прави да бъдем активни, каза Георги Стефанов. Страните около екватора и на север не усещат толкова много климатичните промени, макар че тази година жегите там ги изненадаха. Точно в страните от Балканите усещат много силно промените в климата - много топла зима и дъждовно двумесечно лято, екстремни жеги и студове през пролетта и т. н. 

Голямото предизвикателство в тази област е как допусканията на учените да се видоизменят в конкретна политика. Това означава политиците да чуят не само учените, а и гражданите. Лошото е, че политиците гледат много краткосрочно и най-често го отлагат във времето, каза Георги Стефанов. 

Той препоръча всички граждани да се информираме и да правим дребни стъпки като повече ходене пеша, смяна на двигателите на автомобилите и т. н. 

Цялото интервю с Георги Стефанов, мениджър "Климатични промени и Зелена икономика" в Световния фонд за дивата природа е в прикачения файл.