Стана традиция есенно време тук в Пловдив да се събират представители от различните висши училища в България и различни други научни институции, занимаващи се с богословие. Тази година избрахме тема, за която по предварителните заявки съдя, че е събрала различни противоречиви напрежения. Обществото в момента е разделено по въпроса трябва ли да се преподава религия в българското училище и ако трябва, как точно. Това заяви проф. Мария Шнитер преди началото на тридневната научна конференция на тема „Религия и образование. История, традиции и съвременни тенденции“, инициирана от ПУ „Паисий Хилендарски“ – Катедра „Теология“.
По думите й, участниците във форума имат позиция по темата, независимо, че преподаването на религия в училище все още не е масово избираем предмет.
Надяваме се, че някой ден на нашите студенти, които са придобили дипломиге си в университета по специалността „богословие“, те ще им свършат работа. Това ще стане тогава, когато обществото свърши със своя дебат и се постигне консенсус, когато се намери подходящата форма и баланс между възгледите на тези, които настояват, че религиозното образование е необходимо, за да могат децата ни да имат по-устойчива морална база в поведението си, и от друга страна на тези, които се тревожат, че и най-добрата идеология, ако се преподава по задължение, може да изиграе лоша шега. Тревогите сега у мнозина са и за това, кои ще бъдат тези, които ще преподават. И още какво конкретно ще бъде учебното съдържание.
Проф. Шнитер уточни, че МОН е подготвило своя програма, която вече е утвърдена, макар и без особено оживено обществено обсъждане и всички, които имат интерес, могат да се информират за нея.
В момента предложението на Министерството е направено така, че съществува възможност за избор дали да се преподава вероучение или религия, обучаващите се да могат да видят, че различните религии в края на краищата имат едни и същи фундаментални ценности. Колкото и да изглеждат различни на пръв поглед, всяка от тях учи на ценности и на нещо добро, на мир и т.н.
Важно е да се подчертае обаче, че с програмата Министерството прави опит да овладее неконтролируемото обучение по религия, което се случва във всевъзможни полулегални и частни школи, голяма част от които извън християнството.
На конференцията предлагаме академичната среда, в която няма забранени теми и подходи. Разбира се, спазваме академичния тон, но не ограничаваме в никакъв случай изказването на всякакви, вкл. и нестандартни възгледи. Това дава възможност на начинаещите учени да застанат на една трибуна с утвърдените специалисти, за да разберат как трябва да се прави наука.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Превалявания