Границата дали случилото се в Керченския пролив е агресия от Русия или провокация от Украйна е много тънка, коментира за Радио Пловдив доц. Александър Сивилов, който е преподавател по Съвременна история в СУ "Климент Охридски". Той припомни, че отношенията между двете държави са урегулирани с договор от 2004-та година за корабоплаването в Азовско море и анекс от 2012-та година за Керченския проток.
Иначе вътрешнополитически проблеми в Украйна и донякъде в Русия доведоха до конфликта, смята Сивилов като прогнозира, че конфликтът върви към деескалация. Военното положение се използва като политически инструмент вътре в Украйна, тъй като дава предимство за изборите на президента Порошенко. Той успява да мобилизира вота си като управник, който се държи твърдо към Русия. Националистическите настроения вървят и в двете държави, въпреки историческата и културната близост на двата народа. За съжаление и двете страни се оказаха заложници на голямата политика.
Според Сивилов реакцията на ЕС за случилото се е била напълно балансирана и оправдана. Това е привилният път - да се призовава за деескалация и освобождаване на задържаните от страна на Русия и търсене на вариант за посредничество от страна на Германия и Франция. ЕС трябва да балансира ситуацията в този важен за цяла Европа регион.
В противен случай, с настъпването на зимата и задълбочаването на спора, може да стигне до спиране на доставките на газ за Украйна и другите държави. Има риск в този смисъл и за България, защото на този етап нямаме алтернатива на доставки освен Русия.
Историкът смята още, че рискът от реален военен конфликт е отминал.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно