Рибовъдството е на добро ниво, но бракониерството е проблем

Рибното богатство на страната ни се състои от природни рибни и нерибни ресурси, а също и продукцията от аквакултури. Особено неприятен факт, срещу който няма адекватни мерки обаче, е бракониерството, заяви проф. Таня Хубенова, директор на Института по рибарство и аквакултури в Пловдив. 

Водоемите на страната не са изчерпани. Въпреки че в аквакултурата в годините на Прехода се забелязваше спад, тенденцията е променена през последните години. Все още обаче не можем да стигнем нивото на производство на аквакултури от времето преди Прехода.

Рибовъдството в страната като форми на производствена и стопанска дейност, е приватизирано отдавна. Това се отнася и за мидените ферми в Черно море, така и за сладководното рибовъдство. Частниците участват активно в различни програми за финансиране на дейността им. В рамките на страната държавните предприятия се броят на пръсти.

По думите на проф. Хубенова, в дирекцията Източно-Беломорски регион се намират едни от най-големите рибовъдни стопанства в страната.  На язовир Кърджали има 7 стопанства за произвоство на есетрови риби, както и най-големият развъдник на пъстърва и топлолюбиви риби. В нашия регион традиционно се намира концентрирано голямо количество сладководна риба, което се управлява успешно както по отношение на качеството на водата, така и на количеството произведена риба.

Една от целите на  Института за аквакултури е да се опазват и поддържат разплодните риби. Вече 70 години съществува наблюдение за запазване на разплодните животни. В Института в момента се съхраняват над 10 т. разплодници на различна възраст, от които ежегодно се добиват количества от зарибителен материал, малки рибки и личинки. Те се отглеждат под специален контрол в експерименталните бази и са с доказан произход и здравословно състояние.

Рибовъдите трябва да са сигурни, че и занапред институтът ще продължава да им предоставя качествен зарибителен материал за тяхната дейност.  

В Института се съхраняват двете единствени породи в страната от шаран, който е типичен за нашия регион и традиционен за трапезата ни. Отглеждат се масово още бял и пъстър  толстолоб, европейски сом, бяла риба, лин, езерни раци, а през последните години се работи усилено за отглеждане на бяла риба – което за нас е новост, както и бял амур – много подходящ за малките язовири, в които обрастването с растителност е голямо. С отглеждането му можем да получим по-екологично чиста продукция.  

По думите на проф. Хубенова, отзивите във връзка със синхронизиране на европейското и българското законодателство при отглеждането на аквакултури и риба, е на добро ниво.  Тя обаче препоръча да се подхожда по-отговорно при подбора на финансираните  проекти по ОП „Морско дело и рибарство“ както за сладководните, така и за морските ферми.

Интервюто чуйте от звуковия файл: