Секторът е доста чувствителен на промени. Другият голям проблем са интересите, които не желаят, и не позволяват да се правят сериозни промени. Така системата не може да заработи по-добре, и да се отрази на качеството на здравните услуги. Следва да се говори за политическа воля и ефективни реформи. От сегашното и предишни управления се стига до заключението, че такава воля липса, и то не само в този сектор.
Единственото, което се вижда са лесни козметични решения, които могат да освободят малко напрежение в сектора и да го закърпят. Те обаче, не водят до качествена промяна в начина на работа.
Идеята преоритетно да се сключват договори на Здравната каса с общински и държавни болници, няма кака да е работеща. Това очевидно е нарушаване на Европейското законодателство. Идеята е по-скоро да се накажат частните болници, което е наказание за пациента. Има търсене на по-качествени, по-надеждни услуги, по-добро отношение към самите пациенти, което куца на много места. След като се създадоха тези болници, пациентите започнаха да се възползват, а държавата казва: Ние вече няма да сключваме договори с вас, а пациентите ще се лекуват в общински и държавни болници, откъдето те бягат. Няма логика да се делят болниците на база собственост. Трябва да се гледа степента на качествено лечение, на достъпна цена, и интереса на пациентите за лечение в една, или друга болница.
Здравната карта на практика ще огравичи създаването на нови частни болници. Тя отново наказва пациентите, понеже има търсене на такива услуги. Здравната карта ще каже, че не може. Правителството не е готово за такава реформа. То продължава да дотира общинските и държавни болници, които не се справят добре. Вместо да се преструктурират и да работят по-добре, се опитват да ги поддържат на изкуствено дишане. Сега идеята на управляващите да се върнем във времето, когато пациентът беше като крепостен селянин, който нямаше избор къде да се лекува. Той обаче има свобода, право на избор по силата на Конституцията и законите, които уреждат тези взаимоотношения. Трябва да се изгради една по-дългосрочна визия за системата. Това, което политиците виждат за добро , и да се започнат действия в тази посока.
Интервюто на Емилв Костов с анализатора Калоян Стайков е в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно