Твърде висок е относителният дял на разходите за живот на българските домакинства. 30% са за храна, 15% са за комуналните сметки и се налагат ограничения за транспорт, развлечения, облекло.
Това показва доста напрегнати семейни бюджети, обобщи директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любен Томев.
За да стигнем 60% от жизнения стандарт на средните европейци заплатите трябва да растат с 12-15% на година.
Запазва се тенденцията в IT сектора да са най- високите заплати, най- ниски са в ресторантьорския бранш. Няма промяна и при регионалните различия. С най- високи доходи са работещите в столицата, най- ниски за заплатите в северозападна България. Разликата е два пъти. Пловдив е областта с най- висок темп на нарастване на заплатите, отбелязва синдикалистът.
Проблем в България е огромната разлика между най- високо и най- ниско платените дейности 6 пъти. Социалното неравенство пречи на общия растеж, коментира синдикалистът. Няма и тенденция към сближаване. Неравенствата достигат равнища от третия свят.
Едва 30% от от работещите в страната са обвързани със КТД със своя работодател, показва статистиката на КНСБ. По този показател значима значително изоставане с най- развитите страни, където тази практика доближава 100%. Любен Томев посочва, че там където има колективни договори заплатите са с 10-12% по- високи.
Основен риск пред покупателната способност на българите е предстоящото увеличение на енергията. Това има и косвено отражение върху стандарта на живот, защото следва поскъпване на стоките, заради увеличените разходи за производството им.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...