Малкото български избиратели, упражнили вота си на евроизборите, отправиха едно голямо послание към родните политици - че намалява доверието към способността на нашите елити да ни представляват. Това намери отражение в малката активност на евровота у нас и разминаването с тенденциите в множество европейски страни, където партиите и лидерите успяха да наелектризират електората и да превърнат изборите в битка за визията и същността на Европа.
Това заяви пред Радио Пловдив проф. Анна Кръстева, политолог и експерт по европейски политики.
По думите й, българските избиратели са наказали партиите, които не могат да решат собствената си идентичност.
Тя даде пример с Лейбъристката партия във Великобритания, която има изключително двусмислено отношение за това дали иска Великобритания да остане в Евросъюза, или не. Тази двусмисленост се оказа деструктивна за лейбъристите и избирателите ги наказаха, посочи политологът.
Партия с раздвоена до шизофреничност идентичност у нас - лидершипът на партията, не електоратът, е БСП, каза проф. Кръстева. По думите й, социалистическите партии в цяла Европа са в център ляво на политическия спектър и са еврооптимистично настроени, те са за реформи, за много по - социална и солидарна Европа.
А линията на лидершипа Корнелия Нинова през последните години да превърне БСП в силно националистическа партия беше отхвърлена от собствения й електорат, подчерта Кръстева.
Корнелия Нинова наистина е шампион да губи спечелени избори! За втори път успява да обърне в обратна посока - негативна за собствената й партия, една изключително благоприятна електорална ситуация.
Коментирайки резултатите от евроизборите у нас, проф. Анна Кръстева посочи още, че гражданите са показали, че държат на по - чисти партийни идентичности.
Пред партии, които се пребоядисват, или у на говорят едно, а в Брюксел говорят друго, предпочитат партии, които навсякъде говорят едно и също.
Кръстева уточни, че в случая с БСП гражданите предпочитат оригинала на националистическите партии.
Такава лавина от политически грешки, които дезориентираха, разочароваха и отблъснаха българските избиратели от европейските избори!, възкликна експертът по европейски политики.
Победата на ГЕРБ и обръщането на електоралната ситуация в последния момент до голяма степен се дължи и на фактора медии, посочи проф. Кръстева. Тя допълни, че медиите са показали премиера така, както избирателите искат да го видят.
Борисов излезе като капитана, който води един кораб в тези бурни води, каза проф. Кръстева.
Този успех обаче има ясна политическа цена - едноличната отговорност ще носи премиерът, а колективна - правителството.
Една от основните причини за ниската избирателна активност на българите в тези евроизбори е, че след 10 години членство ние не успяваме да отлепим от последното място на най - бедната страна в Европа.
Независимо, че бедността намалява, се увеличават неравенствата, увеличава са разликата между най - богатите, които стават още по - богати, които усвояват фондове не за да развиват селските райони, а за да развиват собственото си благополучие, и огромната маса граждани.
Отговорът на тези въпроси българските граждани ще чакат много по - конкретно на местните избори, убедена е проф. Кръстева.
Цялото интервю на Елена Крушкова с проф. Анна Кръстева е в звуковия файл.

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...