Великите европейци - Теодор Херцел, втора част

Теодор Херцел е роден през 1860 година в Будапеща. Семейството му е богато, образовани, светски хора, които пазят само повърхностна връзка с еврейската религия. Бащата, Яков, е богат бизнесмен, а майка му, Жанет, е сред най-красивите, умни и елегантни жени в Будапеща. Самият Херцел също е голям красавец, от дете свиква да се облича изискано и това му остава за цял живот. На 6 той отива в немско училище, а в къщи идва учител по иврит. После се мести в еврейско училище, откъдето има лоши спомени, и  завършва гимназия. Вдъхновен от Фердинанд де Лезепс  – строителят на Суецкия канал, иска да стане инженер и учен. Не му върви с техниката обаче и скоро се запалва по поезията и хуманитарните науки. Херцел с охота върви към асимилация в немската среда, но и никога не къса напълно връзката с еврейското в себе си. Вече юноша, той е стресиран от антисемитско изказване и пише в дневника си: „Колко са глупави евреите, че могат да понасят всичко това и не се опитват да си намерят своя собствена страна”. Но изглежда подобни инциденти са редки и не намаляват желанието на Херцел да се впише в немската среда. През 1878 семейството се мести във Виена. Той учи право и се записва в немското студентско братство „Буршеншафт”. Е, и тук не минава без антисемитски забележки, заради които напуска братството. После Херцел практикува малко право във Виена и Залцбург, но това не му е по вкуса и се ориентира към журналистиката и драматургията - полета, в които името му постепенно става известно. През 1891 година той е кореспондент в Париж на либерален виенски вестник. Изумен е обаче да разбере, че антисемитизмът в страната на свободата, братството и равенството става все по-масов и по-силен. Кулминацията е през 1894 с тъй наречената „Афера Драйфус”. Това наистина отваря очите му, за което свидетелства и запис в дневника: „Процесът Драйфус ме превърна в ционист”. Херцел се разделя с илюзиите си и започва да вярва, че евреите трябва да се изселят от Европа и да изградят своя държава. Не само вярва, но и работи за това. Прочутата му книга „Еврейската държава” се появява през 1896 и е основа за създаване на ционисткото движение. Най-общо, идеята се свежда до намиране на подходящо място за създаване на еврейската държава, която ще бъде изградена от две организации – „Еврейско общество” и „Съюз на евреите”, съответно – икономическо и политическо представителство на еврейския народ. Тази еврейска държава ще е изключително напредничава, с пълна свобода не вероизповеданията, църковните институции няма да се месят в работата на държавата, всички ще имат граждански права, независимо от раса или религия, ще се гарантира седем часов работен ден, ще се използват масово електричеството и всички открития на модерната наука. Като не намира подкрепа за идеите си сред най-богатите евреи, Херцел решава да работи сред масите. През 1897 в Базел се провежда учредителният ционистки конгрес и той е избран за лидер на движението.

Като лидер на ционизма обаче пред Теодор Херцел стоят много повече въпроси, отколкото отговори. Сред най-важните е – къде да бъде създадена прекрасната еврейска държава на благоденствието и братството. За разлика от мнозина, които държат на Обетованата земя, Херцел е склонен да разгледа и други възможности. Донякъде е и принуден, поради международната конюнктура в момента. Той прави опити да се договори с турския султан Абдулхамид II за сделка „земя срещу пари” – евреите да изплатят огромните му дългове, а в замяна той да им отпусне Палестина като автономна област. Султанът обаче отказва, а Херцел се ориентира за подкрепа към Лондон. Там се кроят различни планове – Аржентина, Синай, дори Африка. Работата се проваля, но от тези активности, широко разгласени от европейската преса, Херцел има ползи. Първо, той показва пред самите евреи, които все още трудно се възприемат като едно цяло, че другите ги възприемат така и е по-добре те да се държат като общност. Второ, демонстрира, че има силни връзки и международен авторитет, които използва безкористно, за да подпомогне ционизма. Трето, това пък повдига авторитета на самия Херцел сред евреите и заздравява лидерските му позиции в движението. А колкото по-силно и единно е ционисткото движение пък, толкова по-големи са възможностите му да реализира целите си. Самият Теодор Херцел обаче не се приближава толкова до тези цели, колкото му се иска. Той има слабо сърце и през 1904, докато се лекува, казва на приятел: „Не съм страхливец и спокойно отивам към смъртта, още повече, последните ми години не преминаха без полза”. Теодор Херцел е на 44. Два месеца по-късно той лежи, заобиколен от семейството си и в пет следобед казва: „А сега, любими, оставете ме сам”. Подозирам, че после става и сам тръгва за небесния Йерусалим, досущ подобен на земния, онзи от бленуваната му еврейска държава.