През последните години е налице възстановяване на заетостта след кризата от 2009-та и следващите няколко години, когато нашият пазар на труда пострада най-сериозно в сравнение със страните от ЕС. Тогава той загуби около 450 000 работни места. Сега около две трети от тези работни места са възстановени, но проблемът е, че заедно с това демографската катастрофа води след себе си и няколко ефекта, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
По думите му, естественият прираст е минусов, а от друга – емиграцията и имиграцията са в полза на напускащите страната.
Това “загрява“ пазара и като цяло няма никакви хора за никакви позиции, независимо, че непрекъснато се обявяват нови работни места.
Бизнесът има нужда от всякакъв вид специалисти, но за заплатите, които се обявяват, такива няма. През последните четири-пет години средната работна заплата е нарастнала с 41% в реално изражение, но това не я прави достатъчно атрактивна, когато говорим за изражението й по региони.
Като цяло в София СРЗ е с 30% по-висока, отколкото в останалите части на страната. Очакванията на работниците не се срещат с предложенията на пазара. Очакванията им са високи, подплатени от възможностите лесно да намерят по-добре платена работа в ЕС и то на доста по-високи равнища от предлаганите в България. На много места се залага на качеството и като отношение към хората, и като възможности за кариерно развитие. Така че, ако говорим за качествената страна на пазара на труда, въпросът се свежда и до начина, по който се управляват фирмите и персонала, особено в по-малките от тях.
Димитров подчерта, че сред най-важните проблеми хората посочват заплащането, условията на труд, стреса, прегряването, липсата на яснота, по отношение на разпределението на ангажиментите.
Около 40% от работещите заявяват, че в тяхната длъжностна характеристика не е заложено точно това, което те правят.
За да могат ясно да се дефинират проблемите обаче, трябва да има надеждни механизми на представителство на интересите на работещите и правата им да бъдят упражнявани свободно. Правото на сдружаване в България обаче традиционно се нарушава и едва 20% от работещите имат синдикално представителство.
Чуйте цялото интервю от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно