20 години "Под купола небесен" - на Шекспир и Паталеница

20 години "Под купола небесен" - на Шекспир и Паталеница. Така се нарича книжното издание, което пресъздава 20-те изминали години на театралната  Шекспирова школа в село  Паталеница. Идея, определяна като "луда" и "безумна" - Шекспир на село, на открито, под звездите, започнала преди 20 г. от режисьора Христо Церовски и продължена от Инна Церовска, негова житейска и театрална спътница, костюмограф и мениджър на школата. 

Инна Церовска: Всяка година си казвам, че няма да се вълнувам, но всяка година се вълнувам, когато свършва, защото  има един сбъднат сън. Да, не е прекрасно всичко, нека да не си помислят нашите слушатели, че тук е един прекрасен свят. Тук е свят, в който много трудно се работи, защото за един месец трябва да превърнем училището в селото в театър, трябва да има всичко онова, което се прави в един професионален театър.

В  този супер забързан свят много често са ме питали дали имам време да бъда тъжна.  Всъщност, щастието за мене е част от тъгата. И искам да ви кажа, че в това време, в което всичко идва наготово – и отговорите са ни наготово, и въпросите са ни наготово, някак си битовизмът ни е обзел и тук ние забравяме за това и влизаме в една наша си реалност, която всъщност съхранява и успяваме да  създадем по този начин тези спектакли за това кратко време. Става една емоционална бъркотия, която след вдигане на завесата се избистря  и смятам, че този свят, в който доста често забравяме, че не само „аз” съм, а и срещу мене „ти”, Шекспир много ни помага, за да вървим напред,  и когато се върнат актьорите в театрите  имат желание отново да се връщат. Те стават всяка година различни компании, по различен начин започваме да живеем в следващата една година и вече питат кога ще е следващият кастинг. Ето, това е желанието да срещнеш другия, желанието да срещнеш онова, което той и ти ще преживеете и по този начин това някак си обезверяване на света, това говорене за материалното, има едно място, където можеш да го забравиш.

Шекспир е нещо толкова живо, толкова истинско като живота, който живеем. Няма разлика, когато актьорите се качат на сцената. Аз искам да завърша с едно нещо, което е много истинско – защо се събираме и от какво бягаме чрез Шекспир и това е цитат от трагедията „Крал Лир”, ние никога тук не сме правили трагедия и сега ще го споделя с вас:... и най-нещастният бедняк си има парцалче, без което би могъл. Не давай на човека нищо друго, освен необходимото в живота и той ще заживее като скота.” Ето, бягаме от това. 

Цялото интервю с Инна Церовска е в звуковия файл.