Общинско здравеопазване, ориентирано не към печалбарството, а към нуждите на хората – за това се обявиха участниците в Осмия Национален конгрес на пациентските организации у нас, съобщи за предаването "Ден след ден" на Радио Пловдив Александър Миланов, програмен мениджър на Националната пациентска организация, която е организатор на форума. Той приключи през уикенда след двудневни дебати за бъдещето на здравеопазването по места между здравни ескперти, представители на местната власт и повече от 100 пациентски организации от цялата страна. Миланов обобщи основния проблем, очертан на конгреса:
Че всички болници са търговски дружества и като търговски дружества те трябва да генерират определена печалба, да се подчиняват на правилата на пазара. А в същото време общинските болници обикновено имат и много голяма социална функция. Там ходят хора, които се нуждаят от медицинска помощ, но не могат или да си я заплатят, или нямат здравно осигуряване.
По думите на Миланов, участниците във форума са "помечтали" за такава реформа на здравните услуги в общините, чрез която да се отгаваря на потребностите на общностите, а не да се създават и съществуват лечебни заведения „просто защото трябва да се поддържа някакъв персонал“. Миланов посочи като пример, че в определени общини не е необходимо да има голяма многопрофилна болница, която да се издържа с пари от различни клинични пътеки, а да има по-малки медицински центрове, в които да се предоставя грижа, необходима конкретно на местната общност.
Затова като че ли едно от големите заключения на този конгрес и на пациентите беше, че болницата след години, и то не след много години, ще бъде не болницата в лечебното заведение, а болницата вкъщи. Тоест да може така да се случат нещата, че да се долекуваш вкъщи, да се погрижиш за себе си вкъщи, а - разбира се - по-сложните и изискващи болнично наблюдение неща да се случват в лечебните заведения
Според Миланов, общинското здравеопазване не е въпрос на сметки, а ориентиране към хората, които имат нуждата от различни видове здравни грижи, както и на интегриране на здравните със социалните и образователните услуги.
Мечтаем си за общинско здравеопазване, което е съобразено с конкретните нужди на хората, а не с конкретните нужди на лечебните заведения и на печалбарството в здравеопазването.
По думите на Миланов, това е възможно да се случи, а от гражданите във всяка община зависи да изискват повече инвестиции от местната власт в общинско здравно-социални услуги и в по-добра среда за живот.
Цялто интервю с Александър Миналов може да чуете в аудио-файла.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...