Подготвени ли са Пловдив и научната общност да се справят с предизвикателствата на времето? На каква експертиза можем да разчитаме за преодоляване на последствията от епидемиологичните кризи? Доц. д-р Атанас Владиков, преподавател по европейска икономика в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Темата за коронавируса повдигна въпроса за биосигурността, биоикономиката и биотехнологиите. Той дойде неочаквано за света и за нашата страна. Но на мене обаче ми се струва, че в България има доста сериозна експертиза, особено сред медицинските среди и т.н. науки за живота.
Страната ни е член на ЕС вече 13 години. Закупена е качествена съвременна техника по стандарти от Германия, Швеция, Италия и Франция. Много от нашите болници – държавни и частни, са оборудвани с качествена апаратура и български експерти докладват по конференции, провеждащи се на високи научни нива.
Физици, химици, микробиолози, медици съставят един много добър потенциал, който може да разгърне при целенасочена държавна политика и сериозно институционално синхронизиране на научния фактор, сериозно експертно присъствие за страната ни в борбата с този тип епидемиологични кризи.
Доц. Владиков подчерта, че идва ново поколение кризи. Те ще се проявяват и ще мутират.
Той припомни, че Лидер в проекта по изграждане на първия по рода си в страната Център по персонализирана иновативна медицина в страната е МУ- Пловдив, в партньорство с ПУ „Паисий Хилендарски“ и БАН.
Те мобилизираха много сериозен научен и експертен потенциал и действат да бъде закупувана сериозна модерна апаратура от САЩ, Швеция и Япония. Благодарение на тази синхронна политика и европейските проекти, ПУ и Центърът за върхова наука и технологии навлизат в авангардния ешелон на науката и научните изследвания.
Доц.Владиков е категоричен, че ние вече имаме капацитета за навлизане и за равен диалог с европейски и международни колегии в тази област на научното познание.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...