Четенето е сценарий на удоволствието

„Четенето е част от професионалната ми задълженост. Ама хем е задължение, хем е потребност и е сценарий на удоволствието. Като булимия е при хора като мен“ – това разказа проф. Инна Пелева в Зона „Култура“ на предаването „Точно днес“ на 1 май.

Книгите за четене и препрочитане на проф. Инна Пелева

В този ден тя споделя, че би препрочела „Клетниците“ на Юго. Дикенз. Чехов. Иван Бунин. В условията на изолация заради кризата с коронавируса проф. Пелева откроява и нови заглавия, с които се е срещнала.

„За мен беше изключително преживяване да видя на Евгений Замятин „Приказки за големи деца“ – казва Пелева и добавя, че авторът е познат като автор на антиутопия, правена през 20-те години на миналия век. По думите й, в тази книга  историята е "много поучителна", а текстовете са със страхотна фантазия. "Тя е преведена великолепно от Огняна Иванова, мисля си, че всеки би бил щастлив да види тази книга“ - подчертава Пелева.

За книгата на Михаел Зигар „Империята трябва да умре“ тя казва: „Това е един изумителен разказ, постигнат през колаж, сглобяване на извадки от дневници на хора, свидетели на събитията от тогавашната преса. Става въпрос за  всичко това, което се случва в края на 19-ти век до прословутата 1917-та – става въпрос за това как загиват държавите. Ако сме се питали:“Как, за бога, една династия на 300 години рухва, как се съсипва всичко това?“– ето, можем да прочетем тази книга. На мен ми импонира, защото мисля за историята през човешки избори.“

Проф. Инна Пелева разказва и за три български книги. Две от тях са сборници с разкази – на Любов Кронева „Бабиби Ягини“ и на Деян Енев „Лала Боса“. Говори и за романа на Богомил Райнов „В името на отца“.

За "Бабини Ягини" казва: „За мен ценното е, че толкова леко и без усилия се прекрачава от горчивия реализъм към фантастичното и приказното. Много ми импонира и това не за първи път го виждаме у Любов Кронева - тая нагласа на споделително говорене - все едно чуваш, а не четеш - мисля че томчето ще зарадва мнозина.“

За книгата на Енев допълва: „Много мощна, много богата, много добре сглобена, цялостна. Разказва ни уж много прости, много семпли истории, зад които възстава тайната на живота, включително онова, което отпраща мисълта към онова, което не зависи от нас. Аз бях много зарадвана от този текст“.

За романа на Богомил Райнов е възторжена: „Разтърсена съм. Книгата е по-голяма, отколкото ми се е сторило при първата ми среща.“Баща ми в мен“ е важен сюжет за всички нас. Много може да се научи за времето на Богомил Райнов, за отношенията между двама творци, баща и син. Радвам се за всеки, който ще прочете този текст“.

Проф. Инна Пелева отделя и още едно заглавие, но подчертава, че то е за ляво мислещите хора – „Зима“ на Али Смит по думите й казва, че политическото има място в добрата литература.

1 май като ден на труда

Когато мисли за 1 май като Ден на труда, Пелева признава, че си спомня за принудителните манифестации и отбелязва: „Някак си антиинтелектуалистки потенциал имаше в цялата тая радост“. Но отдавайки значение на извоюваните от работниците 8 часов работен ден, правото на профсъюзна дейност, на синдикална защита, на стачки, на това да искаш социални придобивки, тя напомня:

„Трудът е ценност и той заслужава почит не само когато става дума за  труда на хора от фабрики, заводи, цехове. В момента се трудят денонощно и самоотвержено с риск за живота си лекарите. Труди се режисьорът. Труди се актьорът. Труди се музикантът. Трудим се ние с вас. Моите колеги в университетите. Журналистите, за да сме информирани. Нека да им кажем – „Браво хора. Поздравяваме ви!“

Интервю с проф. Инна Пелева може да чуете в звуковия файл.