Ваксината срещу коронавируса, механизмите за достъп към нея, мобилизираните ресурси на Европа. По темата в програма "Точно днес" коментар на доц. д-р Андрей Чорбанов, директор на департамент „Имунология“ в Института по микробиология на БАН.
Доц. Чорбанов каза, че научихме уроците от пандемията по малко по-трудния начин. "Това стана така, защото светът доказа, че не е готов да посрещне подобен вид предизивикателство - пандемия от непознат вид. Науката трябваше изключително спешно да търси адекватни мерки, но и държавите да мобилизират медицински усилия, защото се оказа, че през годините бяха подценявани този тип опасности", обясни ученият.
За новата учебна година в България той отбеляза, че е изключителен привърженик на реалните контакти между хората.
"Аз силно адмирирам присъственото започване на училище у нас", поясни доц. Чорбанов. Той каза: "Давам си сметка, че не е възможно да бъдат ограничени контактите на децата. Родителите трябва да са внимателни, и да консултират с лекар и при най-малките симптоми на децата. В световен план децата не боледуват, изключително малък процент са децата със симптоми от Ковид-19, ако има такива, то те са свързани със специифични генетични или хронични заболявания. Дори по - големите, тези до 19-20 години също не боледуват много сериозно от вируса."
Ваксините, които се търсят в ЕС: "Европейските правителства сключват договори "на зелено", преди ваксината да е минала каквито и да е било изпитвания, тестове и потвърждения да е безвредна.
Руснаците не са по-назад от това, което правят в момента в Оксфорд, само че руската ваксина беше демонизирана, защото е руска и няма информация.
Аз смятам, че на този етап не би трябвало да се пропагандират от фирмите тези ваксини, преди да са готови да влязат на пазара. Реално още минимум година ще е необходима, за да се докаже, че ваксината е безвредна."
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност