"Всички ние като общество сме участници в безпрецедентни събития, които ни поставят на изпитание, както нашата воля, така и морала, така – и чувствата ни.А децата са най-уязвимата част от нашето общество, особено тези, които попадат в рискови групи". Това заяви д-р Иглика Казанджиева - педиатър и дългогодишен партньор на Фондация "За нашите деца", която консултира децата с проблеми в развитието.
Като аргументи, че Комплексът за ранно детско развитие и в контекста на събитията е изключително важен, необходим и значим, тя посочи: " Децата в най-ранна възраст – от 0 до 3 години, които са и целева група на Комплекса, обхващат новородените във възраст до 2 месеца, кърмачетата от 2 до 12 месеца и яслената възраст от 2 до 3 години, а това е ключов и много значим момент от развитието на детето. Научно-експериментално те са потвърдени като най-важни за психиката и емоционалността на детето."
Д-р Казанджиева подчерта парадоксалния факт, че точно първите няколко години, от които детето няма никакъв съзнателен спомен, развиват в зародиш личността му и неговия емоционален свят. Комплексът за ранно детско развитие ще има ключова роля да помогне на тези групи на обществото, които по някаква причина - като увреждане на детето, риск от бедност и изключване, трудности в развитието, са поставени в неблагоприятни условия.
Услугите, които ще се предлагат, са универсални, а това означава, че тези услуги засягат всички сфери за правилното разитие и разкриване потенциала на всяко дете. "Ето защо той ще разполага със здравни специалисти, неонатолози и педиатри, специалисти по ранна интервенция и от образователната сфера, за да се работи на принципа на мултидисциплинарността с цел да се развие потенциала на детето в бъдеще".
„На всеки един етап от постигане на определена желана цел, заложен в инидивидуалния план на развитие, ще има въздействие от определения специалист“.
По думите на д-р Казанджиева, в момент на криза най-рискови са децата от ранна възраст. "Педиарите и педагозите в ранната възраст сега не са така засегнати, Ковид-инфекцията не протича с тежка симптоматика, което може да бъде определено като шанс за тези специалисти".
По думите на д-р Казанджиева, голяма част от ранната интервенция се извършва чрез родителя, чрез човека, който полага непосредствена грижа за детето. Възможностите за работа са много – онлайн комуникации, директен контакт, но не в широка група и др. при спазване на ограничителните мерки за сигурност.
Мултидисциплинарният подход в работата с децата в Пловдив вече добива скорост, показват и самите резултати, споделени при срещите на д-р Казанджиева с родителите на децата.
„Това е процес на узряване, на добиване на интелигентност от страна на родителите как да полагат грижи за дете, което има необходимост от повече внимание, рехабилитация, специални занимания. Те могат и да четат и публикациите, които се правят на тази тема и наистина виждам голяма промяна в обществото. Нещата се развиват в динамика“, подчерта още д-р Иглика Казанджиева.
"Повече за Комплекса за ранно детско развитие и как можете да подкрепите създаването му - от сайта на фондацията: https://www.detebg.org/bg/plovdiv/След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...